Поздрав далечен от лудите в Наречен
Поздрав далечен от лудите в Наречен
Гледам БТВ и се чудя и мая колко лесно печелят хората пари, а аз превивам гръб с часове да изкарам някой лев. Ето, човекът разсмя Слави Трифонов и той му бутна цяла пачка от 500 лева, а за втория път добави 1500 още и овчарят си отиде от предаването с 2000 лева за 8 минути. Аз за тази сума ще печа рогове над ютията пет месеца! Беше ме яд на Слави защо се засмя два пъти. Не можа ли да мине само с 500-те? Но както и да е, нека се смее човекът, няма само да вика по Иво Сиромахов, за който ми става много мъка, не за друго, а за това, че прилича на зет ми и все си представям и него как го увиква някой...жена му например.Ха-ха! Този път аз ще съм под обстрел, ако това попадне в ръцете на дъщеря ми! Както и да е, ще го преглътна, а няма и да ми е за сефте нито увикването, нито преглъщането...
Но да се върнем на думата си. Аз също имам задача и то сложна, много трудна! Да разсмея...Петя Божилова за рождения ѝ ден. Значи, вместо да ѝ купя подаръче за 20 евро, тя се прави на по-хитра от мен и иска да ѝ подаря написан смях за 500 лева! За един път съм сигурна, но ако я разсмея два пъти, значи подаръкът ѝ става 2000 лева! Уха! Де към мен някой да прояви такава щедрост на рождения ми ден!
Започвам да ровичкам аз в аспиринчето (така наричам сивото си вещество, защото, докато годините ми се увеличават, то намаля и е достигнало този размер). Трудно е, но дано изплува нещо от ония, далечните, незабравими времена и най-вече да я разсмее, че напоследък я виждам все начумерена! Хем и аз ще си спестя 20 евро от оскъдната ми заработка за месец октомври!
Дали ще успея? Ще опитам. Може и някой друг да се усмихне и аз ще съм доволна, защото една усмивка на днешно време се оценя на 500 лева...
От Наречен ще напиша нещо!
Там ходехме в добрите стари времена да се лекуваме-едни за бебета, други за камъни в бъбреците...а, бе и всички болни с нервите бяхме там. Най-доброто лечение ставаше вечер към 8 часа на центъра на дансинга. Хисарският поп и Сашо Роман извиваха ония танга и всичко живо се хвърляше по двойки да танцува. Тези с камъните в бъбреците пък наблягаха на ръчениците и хората и аз на сутринта ходех да търся дали не е паднало и от моите някое камъче...
Ех, какви славни времена бяха!
И с бебета се връщаха някои, а трайните запознанства задълбочаваха болестите ни и всяка година отново бяхме заеднo да се...лекуваме. Няма да се правя на светица. Аз също си заформих дружинка и повече от тридесет години си другаруваме. Групата ни се казваше Поздрав сърдечен от лудите в Наречен.
Почивките в ония славни времена не бяха оскъдни като днешните-5-6 дни и готово! Не-е-е! Нужни бяха поне 20 дена, за да има ефект лечението. Днес е рожденият ден на една приятелка от тази група и аз ще убия с един удар два заека. Надявам се, че ще размея Петя Божилова, а Борянка Райнова от Асеновград ще си припомни ония години,когато всяка вечер печелеше наградата за най-добра танцуваща двойка и ще се усмихне щастливо.
С Борянка лекувахме нерви. Сутрин процедури, вечер-танци до зори. Колко пъти съм треперила, че като ни приспят на терапията, току виж сме изпуснали танците!
Моите процедури с приспиването продължиха, докато не се появи Киро Петицата от Стара Загора. Млад, симпатичен мъж на моята възраст. Учител. (Това е важно да се знае, та дано се засмее и Петето, нали и тя е от там и е учителка.)
Въпросният Киро се появи една сутрин, точно когато всички „болни“ се бяхме натръшкали по леглата, затапени с чаршафи и плътните плюшени завеси и щорите бяха пуснати, за да бъде залата тъмна. Ние си знаехме урока и всеки на мястото си постепенно заспивахме, после ба-а-авничко да се събудим. Всичко това се ръководеше от един симпатичен доктор с касетофонче и една касета, която аз до ден днешен пазя като очите си, защото ме свързва с Киро и моите приятели от Асеновград.
Леглата в залата бяха разделени с малки пътеки и срещу мен-леглото свободно. То си е било предназначено за определен човек и ето, той се беше появил да го заеме. До вратата имаше параван, зад който оставяхме връхните си дрехи и чантите.
Тъкмо да започне музиката (бях минала 3-4 приспивания вече) и се приготвих да отпускам постепенно палците на краката, после всичко останало до мозъка. (Естествено, тъй като съм скептично настроена към тези неща, си заспивах най-добре. И как не, като слушах рекички, птички и после трудно ме връщаха обратно в будно състояние.) Вратата в този момент се отваря и Киро пристига с един голям куфар. Иде от път далечен при лудите в Наречен и директно на процедурите, после ще се настанява, сега куфара-зад паравана.
Докторът му каза да се съблече зад паравана, понеже тази процедура не изискваше много дрехи, блузка и долнище на анцунг бяха достатъчни. Ние търпеливо зачакахме, за да поспим заедно. Учудих се аз, че Киро се бави зад завесата, но то си имало причина. Всички бяхме вперили поглед натам, че го чакахме да излиза по-бързо и –какво да видим? Наш Киро по долни гащи и потник! Оставаше докторът да му сложи топката в краката и да вкара гол! На всичкото отгоре ми беше съсед по легло. Мина ми наум, че като заспя, Киро може да се пресегне и да ме стисне за...гушата. Въпреки, че се върна, за да си сложи панталона и ризата, аз пак му нямах довери. Вече не ми влияеха нито птички, нито рекички и едва издържах половин час, завита през глава, за да се кискам и да не преча на другите.
На Киро терапията му подейства веднага и накрая, когато светнаха лампите, той продължаваше да хърка. Аз се погрижих за него и го събудих, защото, ако беше останал на леглото и със следващата група, две терапии щяха да му дойдат много!
Не можах да продължа с тази група, умирах от смях още щом той влезеше зад паравана да си остави якето. Все очаквах, че ще излезе гол, готов за мач.
Дано се е позасмяла и Петя Божилова, ако си го е представила!
Времето ни сближи с Киро и групата научихме някой друг танц от неговите. Той подскачаше на дансинга като заклан петел, а аз го имитирах.
Прякора Петицата му го сложих, когато ни разказа как е уцелил Тото 2. Дал на свой приятел да му пусне фиша в петък. Оня зевзек сигурно е знаел, че Киро е от лудите в Наречен и като минал тиражът му направил фалшив фиш с пет от неговите числа. Смилил се за шестица, да не му докара пълен инфаркт и го оставил да се кефи. Събрал нашият цялата рода и черпил наляво и надясно, че е забогатял от тотото. Така- до понеделник, докато отишъл в тото пункта, да си търси петицата, която „спечелил“.
Е, приятели мои, усмихнахте ли се?
А ти, Петя, доволна ли си от подаръка? Имам и други такива моменти с гъски и други нещица, но ще ги оставя за следващия ти рожден ден!
С много любов, бойно другарче!
Ч Р Д!
От мен и Киро Петицата от твоята Стара Загора, който наби камата на всички учители!
© Елена Нинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Светли празници!
-
Мила Елена, сега отивам и аз за няколко дена. Ще се сещам за теб. Хареса ми !
-
Увлекателно разказваш и интересно, Ели.
И мен ме разсмя! Поздрави и усмивки!!
-
Поздрави!!!Wali/Виолета Томова/
-
И мене усмихна! С поздрави, Елена!
-
"Лудите да са живи!"
-
Подаръкът си го бива! Поздрави и от мен!
-
Много ми хареса!Поздрави!
-
то, луди спят във всеки от нас...
аз им казвам "нежни души"!
поздрави, Елена! -
Много свежо, много мило написано на хубав език.
Поздравления! -
Ех, как ме разведри, Елена! Имаш цяло съзвездие усмивки от мен! Това се казва хубав подарък
-
!Весела история! Имаш от мен три усмивки от по 500 лева!Продължавай в същия дух и току виж и ти като Киро си ударила петицата!
Радвам се, че те срещам отново,Ели! -
Оригинален подарък!Браво!
-
Ех, спомени незабравими!
Този път много се смях, Ели!
Сърдечен поздрав! -
!
-
усмихна ме...
радвам се, че прочетох...
поздравявам те, Елена...сърдечно.. -
Александър Ройнов
Ех,Еленке,ти си неувяхваща роза пълна с младежки спомени.Да си жива и здрава да ни веселиш!Да ни спомняш отминали случки, които не се повтарят! -
Прегръщам ви и двете с Петя! -
Скъпа Госпожо Нинова,
Така се смях, че по твоята оценъчна система смятай, че си ме обзавела с дом в Мадрид и то истински, не като оня от твоите телевизионни игри!
Със смеха, обаче, започна да ме човърка и един въпрос: защо моят земляк и колега се е съблякъл гол? Дали защото ние, учителите, винаги сме били на такъв хал, че само дето голи не сме тръгнали? Или защото е видял на съседното легло „бяла булка къпана, с керемида търкана, с бял чаршаф увита, лява кълка отвита“, както се пее в един от кючеците, които сте друсали в Наречен със строго лечебна цел? Колко ѝ е да кипне горещата тракийска кръв!
Пак няма да се спи тази нощ от тези въпроси...
Надявам се на продължения,които да разсеят моите съмнения. И без това ми се струва малко крива сметката с един Киро Петицата пет заека да изтрепеш (имен ден по новому,рожден, после имен по старому и т. н.)
Пиши да се смеем и плачем, бойно другарче! Това ще ни остане!
Благодаря ти! -
Нареченските усмивки са естествени и безплатни.))
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ПОЗДРАВИ!