The_Crimson_King (Михаил Костов)
167 567
17.10.2008 г., 8:40 ч.

Прах 

  Проза
1187 0 5
Прах. По книгите, по рафтовете, по снимките, по предметите, по компютъра, по мебелите, по дрехите, по пода. Навсякъде прах.
Мишо дълго стоя и гледа прашната стая, накрая пак си легна. Дълго лежа без да мръдне. Когато най-сетне някой влезе в стаята му, Мишо беше изчезнал, а прахта беше навсякъде.


© Михаил Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще те намерим, Мишо, колкото и да се криеш!
  • Харесах!
  • Страшното е, когато прахта е станала толкова много по душите на хората, че не се вижда има ли душа, или е само прах.
    Поздрав! И поздрав и усмивка за майка ти, защото има наистина талантлив син.
  • Хм... А дали пък не Мишо е изчезнал...
    Нещата не са такива, каквито са... хубава философия... и най-вече - вярна!!!
    Не сме ли прашясали до мозъка на костите си, увлечени по дребнавости и суета...
    Хареса ми, Михаил, казваш много уж с нищо...
    Това е май по-добрия вариант.
    Браво!!!
  • ха, в момента се чувствам точно така Такава апатия ме е налегнала и съм сам в цялата къща а и съм малко поркан и нищо не се случва, няма промяна и действие. няма сюжет. Познато, братле...

    "Защо редакторите в "Откровения" никога не ми пишат: "Здравей", Как си", "Как е майка ти", а винаги ми пишат: "Произведението ти не става", "не струва", "не може", "неграмотен си" и тн? Малко е подтискащо. " - Ако можеше да видиш посланийцата в моята поща...
Предложения
: ??:??