Глава 1
Денят беше много дълъг и разочароващ. Когато отвори вратата на времения си дом, му се прииска да удари нещо - толкова силно, че самият той да изгуби съзнание от болката. Беше уморен от всичките задължения, които го чакаха на другия ден, и беше задължен да се заеме с тях. Притискаха го до стената и го стискаха за гушата така, сякаш зависеше съществуването им. Мрачното му настроение се дължеше единствено и само заради самия него. Знаеше го, но не можеше да се примири. Как бе възможно всичко това, по дяволите? Цялото това саморазрушение на психика, на ценностна система, на тяло, на разум. Беше сигурен, че светът не е лошо място, но не беше и добро. Е, беше стигнал до заключението, че светът се управлява от доста примитивни неща - секс, пари и власт, в същата последователност. Усмихна се, но нямаше никакво щастие в тази усмивка. Мислите му бушувуха като буря, завихреща се в съзнанието. Докато се прибираше, виждаше мизерията по улиците, гладните хора, просяците, хората, които бяха с ...