Глава 3
- Не знам дали е възможно да дам информация за себе си. Все пак не ви познавам, не знам, може да се окажете луд или някакъв психопат. - тя се разсмя, а той загуби ума и дума. - Нали знаете, че не е учтиво да зяпате така дама и още повече да не проронвате дума? - гледаше го и се усмихваше, сякаш се надяваше да бъде такава реакцията му.
- А вие знаете ли, че една дама не прекъсва човек, озовал се сред блян? - той ù се усмихна чаровно.
- Мога ли да ви попитам, защо говорите така старомодно? - и отново прихна да се смее.
- Радвам се, че ме намирате за забавен, но вие започнахте така да говорите, а аз просто ви следвам, за да бъда учтив. - искаше да започне да се смее с глас. Учуди се сам на себе си, че този път наистина иска да се смее искрено и на глас. Но се постара да изглежда сериозен, но не му се получаваше много добре.
- Е, имам новина за вас, господине, справяте се чудесно.
- Благодаря.
- Господине, няма ли да се представите пред младата дама, която бе така добра да ви накара да се държите учтиво? - и отново прихна да се смее.
- Госпожице, това е секретна информация! - постави пръст върху устните си - И откъде мога да знам, че младата дама пред мен не е луда или психопат? - и се разсмя.
Това беше най-странният разговор, който беше водил някога.
следва продължение
© Ели Всички права запазени