Бих искала да го напиша на ръка,за съжаление няма къде да го изпратя. Нетактичността ми е неприятна черта, винаги забелязвам, когато някой е нетактичен, но аз самата много често съм... и забелязвам в последствие. Не обичам да се извинявам.
Аз не съм шестокласничка, но едно дете, което остана някъде в миналото и не пожела да бъде част от този свят, сега изведнъж се обади в мен и започна да иска силно да се върне... и да живее. И то е заради теб. Бях спряла да вярвам в любовта. В моногамията... в съжителството. С моите емоции... много от рано се хвърлих в живота и не съжалявам, просто той ме разочарова - животът. Имах различни представи, всичките си ги бях създала от книгите и собствените си фантазии и мечти, а животът се оказа толкова сив и лицемерен. Лишен от чест, смелост и искреност, не срещнах нищо истинско. Спрях да вярвам в онези идеи и разбирания, с които беше изпълнено сърцето ми. Отдавна знаех, че не съм щастлива. Не ме интересуваше кой знае колко, защото не мислех, че е възмож ...