Правилната команда

Николай Садов, пилот на междузвездния кораб “Сагитариус”, не беше чувал за планетата Мидия докато не му се наложи да кацне аварийно там поради повреда на компютъра на главния двигател. “Сагитариус” беше най-ново поколение товарни кораби – гигантски корпус, способен да побере огромен товар, мощен свръхсветлинен двигател, свръхмодерен компютър, който управляваше всички операции: излитане от съответната претоваръчна орбитална станция, изчисляване на оптималния път, връзка с контролните центрове на попътните планети и скачване с крайната претоваръчна станция. Всъщност се предполагаше, че в скоро време корабите от класа на “Сагитариус” ще летят без хора на борда, което щеше да позволи да се спести поставянето на капсула за екипаж с всичките и сложни животоподдържащи системи и да отвори място за още товар. Но засега тези кораби бяха в изпитателен период и с тях пътуваше по един пилот. Корабът не можеше да каца на планети поради огромната си маса, но при нужда жилищната капсула на пилота можеше да се отдели и да маневрира и каца в рамките на една звездна система. Всъщност жилищната капсула беше отделен малък космически кораб тип совалка за кратки разстояния.

Както обикновено става, “Сагитариус” се повреди поради човешка грешка. На пътя му имаше черен облак от космичеки прах и главният компютър искаше да го заобиколи, но Николай Садов се намеси и реши да рискува и да мине през облака, тъй като така щеше да спести много енергия и време. Само че в облака се оказа скрита неутронна звезда и мощните и магнитни вихри повредиха сложния главен компютър. Управлението на жилищната капсула слава богу остана почти незасегнато и Садов остави “Сагитариус в сравнително стабилна орбита около една червена звезда и започна да търси в звездните си карти има ли колонизирана планета в нейната система, където може да потърси помощ. Уви, единствената, която откри беше Мидия, на която преди петдесет години бяха почнали да изграждат автоматичен комплекс от мина и завод за редки метали, но поради неизвестни причини строителството беше прекратено. На Мидия бяха останали само строителни автомати и не се знаеше какво е състоянието им. Поради липса на друга възможност Садов се отправи нататък. Надяваше се оттам да се свърже с най-близката контролна станция на компанията си. Кацна колкото можеше по-близо до изоставения завод, облече скафандъра, изкара минивсъдехода и се отправи натам. Планетата беше класическа пустиня, в пейзажа се редуваха каменисти местности и пясъчни дюни. Когато стигна върха на поредната, пред Николай се ширна котловина, осеяна с изкопи, метални и бетонни конструкции, които изглеждаха запуснати, но като се вгледа, видя между тях да се движат разни машини. Той се спусна пеш от дюната, включи радиото си и намери вълната, на която машините си разменяха сигнали и скоро застана на пътя на малък багер. Пилотът вдигна ръка с отворена длан и отчетливо произнесе:

- Аз съм човек. Имам нужда от помощ.

Машината се закова на място и след миг роботски глас отвърна:

- Да, господине. Какво мога да направя за Вас?

Садов въздъхна облекчено. Въпреки, че бяха изоставени от десетилетия машините явно продължаваха да функционират нормално, разполагаха с енергия и се подчиняваха на човешки команди. Багерът се обърна към него с “господине”, възприетото обръщение на робот към човек.

- Има ли тук свръхсветлинен предавател?

- Не, господине.

- А свръхсветлинен кораб?

- Не, господине.

Лошо. Най-добре да разбере какво въобще има, тогава ще реши какво да прави.

- Опиши ми какво има тук.

- Ядрена електростанция. Рудник за желязо. Рудник за редки метали. Металодобивен завод. Машиностроителен завод. Конструкторски отдел с главен контролен център.

- А какво може да се конструира и произведе тук?

- Строителни машини, господине.

- А не можете ли да построите свръхсветлинен предавател?

- Не е от моята компетенция. Обърнете се към конструкторския отдел.

- Добре. Заведи ме при вожда.

- Моля, господине?

- Заведи ме до конструкторския център.

Машината покорно зави и го отведе до бетонна сграда с въздушен шлюз, което значеше, че вътре има въздух и климатична инсталация. Явно на времето тук бяха работили хората, които бяха поставили началото на автоматичното производство. Пред вратата Садов повтори процедурата за идентификация като човек и без пречки беше пуснат вътре. Намери се в доста голяма зала пълна със старомодни компютри. В четирите ъгъла четири камери се завъртяха, проследявайки движенията му в помещението. Той се поогледа и изрече:

- Искам да говоря с главния контрол.

- Да, господине. – отзова се машинен глас.

- Аз съм Николай Садов, капитан на товарен кораб “Сагитариус”, който аварира в тази система. Нуждая се от помощ.

- Да, господине.

- Искам да ми конструираш и построиш свръхсветлинен предавател.

- Съжалявам, невъзможно е. Тук се конструират и произвеждат само строителни роботи. Такива са инструкциите от създателите ми.

Цял час Николай Садов се опитва да накара контролния център да приеме заповедите му, но напразно. Единственото, което успя да разбере, е че физически нямаше пречки конструкторския център да му направи предавател ако получи планове и инструкции. Пилотът можеше да ги изтегли от паметта на совалката си и да ги въведе в тукашния компютър, но предложението му бе отхвърлено със същото възражение: тук се произвеждали само строителни роботи. Ядосан и объркан Садов се върна в совалката си, нахрани се, пийна чашка от неприкосновения таен запас водка, поуспокои се и реши да поспи.

- Утрото е по-мъдро от вечерта. – измърмори той поговорката, която често беше чувал от баба си.

Колко права е била баба му! Пилотът сънува своя някогашен преподавател по роботика в Земния институт по космонавтика Дариуш Маклауд, който повтаряше с вдигнат показалец своята любима реплика: “Роботът прави само каквото му кажеш и точно каквото му кажеш. Можете да го накарате да направи всичко по възможностите му, ако намерите правилната команда.” Като се събуди Садов закуси бавно и замислено, изтегли плановете на свръхсветлинния предавател, сложи информационното кубче в джоба си, облече скафандъра и отиде пак в Конструкторския център.

- Искам да ми построиш багер-робот със свръхсветлинен предавател. – изрече той привидно уверено и с облекчение чу отговора:

- Разполагам с планове за роботизиран багер, но нямам такива за свръхсветлинен предавател. Моля, въведете плановете и инструкциите за него.

След седмица предавателят беше готов, Садов изпрати съответното съобщение и след месец на Мидия пристигна спасителен кораб. Разбира се транспортната компания го съди за вредите, нанесени на нейния кораб “Сагитариус”, но докато делото приключи на всички инстанции, Садов беше вече богат човек и без затруднение изплати голямата глоба, на която го осъдиха. Защото според междузвездното законодателство всяко изоставено в космоса имущество принадлежи на този, който го намери. Садов основа компания за производство на свръхсветлинни предаватели “Мидия”, която скоро произвеждаше най-добрите и евтини предаватели в цялата Космическа федерация. Не му се наложиха никакви инвестиции, освен построяването на един цех, в който предавателите да се отделят от багерите преди експедирането им.