Правилно или грешно? Та не си ли избрахме ние този живот? Събуждам се и тази сутрин без капка оптимизъм в съзнанието си! Отново обмислям всички варианти за бъдещето ми, и какво от това? Да не би нещо да съм спечелил с това? Mай не? Но въпреки всичко ставам от удобното топло легло и се обличам да изляза за закуска... Но отново нямам желание за храна... Но се насилвам и хапвам и се замислям колко бързо наистина минава времето покрай нас, а аз не мога да направя нищо... Но от мен нищо не се и иска! Иска се просто да живея, да бъда тук и да съществувам... Това че други хора имат планове и мечти за мен, означава ли че аз трябва да следвам техния план...? Цял живот се опитвах да се впиша във вашия свят, но така и не успях, бях осмиван, подиграван, отхвърлян и наричан невеж, но честно казано никога не ми е пукало... Благодарение на вас аз изградих своето аз, а вие оставате клонинги на нещо, вече програмирано от друг... Никога няма да бъдете себе си, защото  не знаете кои сте. Във вселената всичко е кръговрат и никой не е незаменим... Но смятате ли, че някой може да е точно като вас... Защото мисля, че всеки човек носи нещо уникално в себе си. Може годините да ни минават по един и същи начин - да се раждаме, да се учим, да работим и накрая да умрем... Но всеки избира пътя, по който ще стигне до смъртта. Като се огледаме около нас, сме щастливи да видим нова построена сграда, да се възхитим на човека, който я е проектирал и си мечтаем и ние да постигнем нещо такова. Мечтаем и нас хората да ни запомнят с нещо, което сме изградили, а не с това, че цял живот сме рушили. Но ако послушаш мен, зарежи новите сгради, хвани първия влак или автобус и се качи и замини за Балкана, там ще откриеш красотата и простотата на нещо толкова просто, но и толкова красиво. Отиди и разходи виж някое красиво цвете, загледай се и си помисли дали той те вижда и дали изобщо му пука, че ти го мислиш за красиво? Цветето се ражда, расте и накрая умира... Без да мисли за нас и никога не ни се възхищава така, както ние на него! Когато смяташ, че си готов да се върнеш в цивилизацията и да напуснеш провинцията, се върни в своя свят, живей така, както смяташ ти за добре, прибери се отново сам в сивата панелка, изкачи се до 17-я етаж пеша, защото асансьорът отново не работи, и през тези 17 етажа вместо да плюеш за това, че няма асансьор, се замисли какво си направил с живота си, дали е нещо полезно за теб или за другите...!