Пак е късно и пак душата в размисли се впусна. Дали грешна бях или грешен е този, който ме съди!? Ала, кой ме и съди- аз самата!? Все разумът със сърцето ми спори. Кое е правилно и кое грешно и има ли изобщо правилно и грешно - нали ние слагаме тези етикети. Много неща имат двойна посока, но ние виждаме само едната - дали така сме устроени или възпитани, или просто така ни е по-лесно!? Спазваме закони от държавата или от Бога определени, а в същото време нарушаваме свои. Кое смяташ за правилно ти или за грешно и на 100% ли си сигурен, че наистина това е така или има изключения? Научени сме да съдим грешното - според нас самите - а съдим ли себе си? Колко от нас могат да осъдят греховете и грешките си без оправдание? Често чувам "Е, правила съм го, ама ... ". И в този ред на мисли - да съдя ли себе си и да осъждам ли други, второто никога не съм го умеела или може би "Да"!? Колко лесно е да осъдиш нещо, неотговарящо на твоите норми и разбирания, а колко трудно е да се опиташ да го разбе ...