4.03.2008 г., 15:14 ч.

Празен ден 

  Проза » Други
1102 0 5
1 мин за четене
Mина и този празен ден, без теб... Ти И ТВОИТЕ ПРАЗНИ ДУМИ... но какво да направя, че те обичам... че когато те видя, нещо в мен трепти... Умът ли е заблуда или нараненото ми сърце? Душата ми води война с разума, а сърцето ми се къса между тях двете... боли ме... толкова много, че не виждам друго, освен тъгата пред себе си... Виновен ли съм, че обичам...? ТОЗИ, който обича истински, винаги страда, а сълзите му остават незабелязани, защото не идват от очите, а капят от сърцето, разкървено... Умираш в празнотата на този свят и си в оковите на страстта...
На сутринта изгрява нова надежда, нещо, което те кара да продължиш напред с високо вдигната глава. Гледаш към небето и се молиш да забравиш за любовта... да не влиза никога повече в твоето сърце, за да не страдаш... Но тя пак разбива вратите на сърцето и се промъква тайно най-дълбоко в същността ти...
Времето минава и се научаваш да обичаш себе си и другите, защото любовта е онази глътка въздух, без която няма живот. Дишаш с пълнота, но ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Предложения
: ??:??