Празни хора с празни души, сърца ледени, вървят по улиците, тези, тъмните. Светлина за тях няма, живеят без приятел, без роднина! Празни хора, празни думи. Без смисъл издумани, не се усеща тласък, няма чувства. Наведени глави, разкъсани черни дрехи, изкуствени усмивки. Красота - живот лъжа! Градчето вече спи. Но не и те, те чакат зората, да излязат с росата. Празни хора с празни души, сърца ледени. За любов не си мислите - за тях не съществува, отдавна са разочаровани. Мразят. Мислят, че е по-добре да живееш в лъжа, отколкото в реалността - свят с трудности и несбъдващи се мечти.
© Ивана Кондева Всички права запазени