Празна

18.09.2009 г., 20:11 ч.

Проза » Други

967 0 2

2 мин за четене

Очите червени,

гримът размазан,

сълзите засъхнали по

безличното ми лице.

В тъмното седя и

само тук покой намирам.

Главата ми празна е,

не помня вече коя съм,

толкова исках да те забравя,

че изгубих себе си.

Ти не разбираш,

че сега съм нищо.

Не усещам тялото си,

не контролирам мислите си,

почти не чувам сърцето си,

което се бори с болката,

която ми причини.

Студено е,

няма в какво да се вкопча,

няма как да се стопля.

Изоставена,

забравена,

ограбена,

сломена

- това съм аз сега...

Вече несъществуваща.

Няма по-страшно от това,

да си никой в този свят,

да те предават,

да те тъпчат

и да няма на кой да разчиташ.

Безсилна съм.

Предавам се -

не мога без теб.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

stefitopz (Стефка Георгиева )

2009-10-14T09:59:30+03:00

Лошо... не го заслужаваш. Но времето лекува всичко, ако трябва и години ще минат, но ще го забравиш. А и погледни нещата от друг ъгал - благодарение на болката мнохо хубаво твориш!
mimi75 (Мариела)

2009-09-21T23:57:43+03:00

Чудесно е! Но, ако наистина ти се е случило, не се предавай. Знам какво е и сигурна съм, че си много по-силна от него. А чувството , което държи цялата творба е много обнадеждаващо и сякаш страст в клетка. Браво!