Мине, не мине време – и някой отнякъде вземе да ни натяква колко сме мързелив народ, как работим малко, какви празници си имаме и как ни се иска все да изкръшкаме от работа.
Няма да задълбавам по наистина важни въпроси – каква работа, в чия полза, с какъв резултат за нас.
Нито ще подмятам, че смисълът на работата май не е в моралното удовлетворение да си полезен някому /според дебелите книги по научен комунизъм и практически капитализъм/.
Камо ли да се опирам на пазарните постановки за ползата от този труд ЛИЧНО за теб. Изразявано в пари.
Все постановки, които идват на всеки нормално мислещ човек, поради което са старателно изтривани от нароилите се социални демагози.
Защото иначе ще се види реалността – всекиму се иска да има много неща /ако не и всичко!/, но с колкото е възможно по-малко усилия /ако не може и без тях/. Плюс свобода за времето си – ние най-добре си знаем как и къде да го пилеем.
Поради което празниците са измислени от древните като отдушник на напрежението за хората. А по-късно дори робите са получавали дни за разхлабване.
Обаче, и днес се намират социолъжци, демагози, манипулатори, които се опитват да мачкат душите на българите като пластелинче. Най-лесно – чрез укорите колко много празници имаме.
Е, да – ама напоследък се появиха прекалено много източници за информация, където от пръв поглед се вижда несъстоятелността на тия твърдения.
CNBC взели, че направили класация на държавите по брой празници. По-интересно щеше да е тя да обхваща всички държави, а не само 62. Но... Каквото!
Та да погледнем по белите държави. Дето уж сме се запътили.
Швеция и Франция имат 25 официални празника, от които 11 национални. Люксембург и Финландия са със същата бройка официални, но „само” с 10 национални празника. А Дания е за пример – 9 национални дни. Затова пък в Австрия са 13.
За Гърция няма да споменавам /макар при тях да е 25 и 12/.
Великобритания има подобна структура – 28 празника, от тях 8 национални. С една подробност – много работодатели включват празниците в годишния отпуск.
По този случай да погледнем положението с отпуските.
В Швеция са 19 дни годишно – при стаж 9 месеца. След година стават 25. А националните празници са неработни дни. В Дания и Австрия също има 25 дни платен отпуск.
Във Финландия и Франция са 5 седмици платен отпуск. Отделно всякакви добавки. Например, служителите, работили поне 6 години на ръководен пост във френска компания, имат право на творчески отпуск от 6 до 11 месеца.
Та изглежда не сме мързеливи. Нито кръшкачи. Просто социалните условия за работа у нас са близки до нормалните икономики. Което май дразни някои работодатели.
Ето я тази година.
Седем национални празници – Освобождението, Великден, Гергьовден, 24 май, Съединението, Независимостта, Коледа. С някои прилепени към тях дни, които ВИНАГИ се отработват.
1 януари е Нова година, 2 януари или 31 декември често се отработват. Както се отработват и останалите закачени от празниците дни.
Или – направо казано: празнувайте! Не лентяйстваме, не кръшкаме, не сме назадничави.
Всичко е наред – поне в тая област. Но защо ли държавата ни изостава от изброените държави във всички други сектори на живота?
Заповядайте тук - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
А законът е правило, но не и реалност.