На берега на синьото море, в проблясващите от слънчеви искри вълни на прибоя и галещ от пенливите им гриви бял ситен-ситен пясък, живееше мъничък краб, наречен Чи Сао¹. През топлите дни и звездните нощи Чи Сао танцуваше под звуците на тамбурѝна, направена от стар корал; ловеше узрели и обгорели кокосови орехи, които вятърът ронеше от високите палми; бъбреше си с разноцветните рибки, изплуващи от морските дълбини и украсяваше прозрачните гриви на медузите с големи червени цветя.
Лятото се сменяше със зима и така година след година: в сезона на дъждовете над малкия коралов остров се проливаха топли порои; в сезона на ветровете и гърмящите бури ураганите изхвърляха в морето купища водорасли като празни и ненужни калебàси², и кършеха като кибритени клечки върховете на палмите. А после отново настъпваше зима и цикадите пееха своите оглушителни песни, а надбягващите се по брега вълни нашепваха безкрайни истории за потънали кораби, пиратски съкровища и светещи със злато и изумруди тайнствени ...