Празникът на Велико Търново- прослава на българската чест и величие

    Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата  "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. Почетни гости са княз Дондуков- Корсаков, множество участници в Учредителното събрание, чуждестранни гости и кореспонденти, отразяващи събитието. Присъствието на толкова видни обществени личности придава на събитието национално значение.

  Символът, заложен в датата 22 март,  е не само началото  на пролетта. На тази славна дата през 1230 г. българският цар Иван-Асен II извоюва героична победа на епирския деспот Теодор Комнин.   Това е  времето на най-голямата политическа, военна и териториална мощ на България.

  В чест на голямата победа в столицата на второто българско царство е издигната църквата, наречена "Св. четиридесет мъченици", защото според християнския календар денят на победата е и ден на светите 40 мъченици воини.

  През 1924 г. училищното настоятелство в града внася предложение 22 март да бъде обявен и за ден на благодетелите. Идеята е приета от цялата общественост. Благодетелите са всички хора, които със своята щедрост и благотворителност допринасят за развитието и процъфтяването на красивия ни град. От  1924 г. до 1944 г. празничната традиция е повелявала на този ден да се правят тържествени шествия, предвождани от местните благодетели или от техни портрети.

  През 1984 г. празникът на Велико Търново е възобновен. Освен радостта от настъпващата пролет, в него е заложена идеята да се запази в сърцата на болярите, а и на всички българи жива паметта на града.  Това е  поклон пред българската чест и слава. Днес старата столица е средновековен, ренесансов и съвременен град. Той е кандидат за европейска столица  на културата за 2019 г. Това обещава само по себе си качествено местно самоуправление, по- засилено развитие на туризма и културата. Велико Търново заслужава това.