-Ех, след петдесет или след сто години, може пък и някой да обърне внимание на написаното от мен – горчиво се усмихна Мина, напечатвайки последния ред от поредната си творба. Тя пишеше разкази, романи и стихове. Изразяването върху белия лист винаги й доставяше особена наслада. Ако живееше в Англия или пък в САЩ и твореше на английски език, може би щеше да има шанс произведенията й да бъдат популяризирани, но в мъничката България и особено в днешното време, това бе невъзможно. Хората изнемогваха, нямаха пари за храна и лекарства, а как, при това положение, биха могли да си позволят да отидат в книжарница и да си купят някоя книга. Самият автор, колкото и да пестеше, едва ли можеше да събере свои средства за издаването на повече екземпляри от книжките си. А капката в океана никога не би могла да се забележи.
Мина не само пишеше, но и обичаше да чете. Така веднъж попадна на книга на Петър Величков, посветена на писателката Яна Язова – на „Проклятието на дарбата”. Тази авторка, неудобна на ...