Пред риск - V
Призори сънят на Ани Вътева стана неспокоен. Тя започна да се мята в спалнята и да бълнува. Събуди се от собствения си плач. Съпругът й не беше в стаята. Жената се подпря на възглавницата и с мъка седна. Усети, че плодът в утробата й я ритна няколко пъти. Това малко я поуспокои и тя с усилие успя да се изправи и да се запъти към банята. Леко й се зави свят. Помисли си, че кръвното й налягане е паднало и не е зле да изпие един айрян и да закуси. Отвори вратата и направо се спъна в тялото на съпруга си. Извика, падайки върху него.
***
-Ойл, бързо! Имам сигнал, че нашата надежда на Земята е в опасност – професор Вътев, чиито опити наблюдаваме от известно време, преди малко е припаднал! – притеснено Ейл посочи на съпланетника си неспокойно мигащите светлинки на сто и първата си антенка.
-Веднага пренасочвам енергията. Приготви се, Ейл!
***
-Спокойно, госпожо! Съпругът ви ме извика преди петнадесетина минути, сигурно му е било лошо – един млад и твърде едър човек, който едва се побираше в бялата си престилка, подхвана Ани Вътева и я положи на дивана, а след това, заедно с друг мъж, също облечен като лекар, започна да масажира гърдите на съпруга й.
-Но как влязохте? Нали беше заключено? – учуди се жената.
-Намерихме външната врата отворена – сигурно професорът, след като ни се е обадил, я е оставил открехната – убедително отговори единият лекар.
Вътев задиша тежко и започна да се съвзема.
-Ето, госпожо - няма нищо страшно, съпругът ви вече е добре и ние ще го закараме до болницата, а след това и в неговата лаборатория - в Академията. Престанете да се тревожите! Стажанти сме на лекуващия ви лекар – не ни гледайте толкова учудено! От няколко дни помагаме на доктор Белев и затова досега не сте ни виждала – обясни по-едрият човек.
-Но какво е заболяването на мъжа ми? Защо бе припаднал?
-Лек инфаркт, но вече лошото отмина. Той е добре – бъдете спокойна – опита се да вдъхне кураж на жената единият от стажантите.
-По-скоро да го закараме в болницата! – разбърза се госпожа Вътева, защото „инфаркт”, макар и „лек”, на нея й прозвуча много страшно. Все пак се сети да попита:
-Колко ви дължа за грижите?
-Всичко ще уредим, не се безпокойте – нали мъжът ви има здравна осигуровка! – усмихна се здравенякът и побърза да преведе Вътев в приличен вид. Веднага, за учудване на съпругата, се ориентира къде се намират дрехите му и умело облече професора с официалния му костюм, но не му сложи вратовръзката, а остави ризата и сакото разкопчани.
-Ще се обадите ли на майка си, госпожо? Нека да ви погостува, защото не е добре да оставате сама в това особено положение – предложи по-дребничкият медик.
-Да, разбира се – спокойно каза Ани Вътева.
Всичко започна да й изглежда съвсем естествено. Но се сети, че покрай инфаркта на баща си и последвалото лечение даде като дарение на един от кардиолозите няколко хиляди лева, защото в болницата така й представиха нещата, че нямаше как да постъпи по друг начин, ако желаеше близкият й да се оправи. Сега защо ли не й искаха пари? Скоро забрави и затова. Вече нищо не я притесняваше.
***
-Студентът, който снощи си приказваше в градината със своята съученичка, е най-подходящ за сътрудник на професор Вътев. Ойл, ти разбра, че всички специалисти по осъзнаване и бърз напредък от нашата планета Пейл, след направените проучвания сред милиони души на Земята, достигнаха до този извод. Сега трябва да измислим как да запознаем младежа с професора по най-естествения начин.
-Да измислим! Ха, ха, ха! Защо употребяваш множествено число, Ейл? С тебе отдавна се знаем – единият от нас си пада по командите, а другият – по мисленето и действието. Шегаджия си, Ейли – Пейли!
Следва продължение
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Плами, благодаря за интереса! Днес, на 05.06., публикувах в сайта 17-ти и 18-ти откъс от втората част на романа "Осъзнаване". Поздрав!
-
Роси, надявам се, че ще публикуваш продълженията - както на романа "Осъзнаване", така и на "Пред риск". Поздрави!!!
-
Благодаря, Борко!
-
Поздрав!
-
Благодаря, Ивон! Аз хубаво ги заплитам, ама да видим как ще ги разплитам!
-
Добре ги заплиташ, Роси!С поздравления!
-
Есен, Илиана, Силви, Николина, Водолея и Дочка, благодаря ви! Ники, не съм гледала сериала, за който ти споменаваш, но ме заинтригува и ще го потърся.
-
Даа...Извънземна медицина...Мълниеносна Бърза помощ...И съвсем безплатно
-
И да видим какво ще стане после....
-
Росе,започвам да чета поне за трети път и все нещо ме връхлита,е...най - накрая прочетох с кеф и наслада. Цялата история ми напомня на Розуел, едно сериалче,много го уважавамкакто и да е,обичам да те чета и чакам номер 6 а за оценката,пробвах пак, но не стана
-
Веска, Светлана и Илко, благодаря за отзивите и оценките ви, подтикващи към развихряне на фантазията и към писане! Ники, благодаря за оценката!
-
Умееш да интригуваш! Поздравления, Роси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
