Предадена

27.02.2019 г., 9:46 ч.

Проза » Писма, Други

834 2 2

Докато аз се пазех за теб, ти вече отдавна си ме предавал. И съвсем по "мъжки" се прикриваше с мълчание. Онова коварното, което считах за себе си като наказание.
Търсех причината в мен, чудех се кога и как съм наранила рачешката ти душа.

И докато аз се обвинявах, ти си материализирал неведнъж плътското си желание...
Колко жалко! Светът е пълен със самотни сърца...
А аз своето обрекох го на грешния човек...
Каква ирония само!

25.02.2019 г.

из "Писма до моето Раче"

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zuzara (З. Райкова)

2019-02-28T10:07:29+02:00

written-springs , не цялостно ежедневие. Един период. Не кратък. Но болезнен. На заблуда. И самозаблуда.... Пробуждане от дълбок сън, но без презареждане. А умора.... в най-широкият и аспект на емоциите.

iskra1304 , стана ми много интересно
Може би на лично
Още едно отваряне на очите, не е лошо
written-springs (А.Д.)

2019-02-27T18:40:22+02:00

Ежедневието е пълно с илюзии, а?
Поздравления!