24.05.2011 г., 23:07 ч.

Предадени 

  Проза » Други
586 0 0

На очите ми сълзи не бях виждала,

но от интриги завъртя ми се главата,

и болката усетих аз отново,

от хора, които вярвах, че са ми приятели,

ще затворя очи и ще се опитам 

и това да забравя, но накрая всички 

ще говорят зад гърба ми,

защото всеки ме мачка.

 

Човек с чувства съм и аз,

портите отварят се пред мен,

да бъда аз обичана искам, 

като всички останали,

а не да има болка и страдание 

в сърцето.

© Хенриета Браунд Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??