ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Четвърта част
Когато стана осем вечерта, Велка започна да се притеснява. Мария закъсняваше за вечеря. Щеше да ѝ се скара, за да ѝ я ясно, че така не може. Или ще си идва преди мръкнало, или няма да излиза. Наум четеше вестник на кревата, а тя в мрачно мълчание подреди масата за вечеря. Към осем и половина Наум захвърли вестника и се изправи:
– Къде е лудата ти сестра? – изръмжа той ядосано. – Гладен съм. Да сядаме да ядем!
– Ма как така? – опита се да се намеса Велка. – Да я почакаме още малко.
– Никого не чакам. А децата требва да си лягат. Като се прибере, ще си легне гладна. Така да знаеш. Та да се научи, че ред има в тая къща. Това да не е разпасан аврамов дом? Я сядайте да вечеряме!
По време на вечеря Мария не се прибра. Велка вдигна и разтреби масата след вечерята. После изми децата и ги сложи да спят. Сърцето ѝ се свиваше от страх и притеснения все повече. Явно и мъжът ѝ се почувства притеснен, защото започна да се разхожда напред-на ...