Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора "
(продължение 2)
Тодора затвори вратата на собата и веднага се втурна към вързопа с багажа, който носеше от дома си. Разрови малко и извади от там една малка иконка на Дева Мария с Младенеца на ръце. В стаята беше сумрачно, но нощта още не бе настъпила. Затова тя не запали газената лампа. В ъгъла зад вратата светеше кандило. Тя се взря в иконката в ръцете си. Това беше истинското ѝ съкровище, спасителната спирка, стожерът, на който се осланяше, изворът ѝ на надежда и вяра за добри бъднини. Иконката беше стара и поизтрита, но беше единственото наследство от майка ѝ, достигнало до нейните ръце, и тя я боготвореше и пазеше повече от собствения си живот. Погледна с любов Божията майка и я зацелува горещо и страстно с поне хиляда целувки. После я притисна до сърцето си и се строполи на дървения нар. От очите ѝ закапаха едри сълзи. Тя ги затвори и безмълвно остави сълзите да се стичат по шарената черга. Плачеше, за да освободи на ...