Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Как се пренесох в миналото"
( продължение 1)
Коггато се свестих, се намерих в нещо като легло. По-точно беше широк нар, покрит с нещо шумкащо, като че съм легнала в плевнята на село преди 50 години. До мен на стол седеше моят похитител. В стаята беше вече настъпил денят, беше светло, но не достатъчно. Имаше само два прозореца, и то не бяха никак големи. До краката ми на така нареченото от мен легло седеше някаква жена. Не беше стара, но се беше забрадила като стара селска бабичка, каквито днес едва се срещаха още по Родопите и Странджа-Сакар. Освен това ми се стори, че е облякла и тя нещо като народна носия. Като че се гласи да ходи да изнася концерт на народното творчество. Но пък носията ми се стори малко мръсничка. Та не знаех вече какво да мисля. Идеше ми да припадна наново.
– Как си, Вунке? Добре ли си веке? – обърна се жената към мен със състрадателен глас на човек, внимаващ да не разрови люта рана на друг човек. И тази ми говореше н ...