10
Айшли лежеше спокойно на своя диван,гледайки телевизия у новия си дом. И макар да бе сама за Коледа и Нова година,тя бе украсила навсякъде:на входната врата на дома си бе поставила красив,декоративен коледен венец. На голямата елха,която си бе купила веднага след като се нанесе,бе поставила големи коледни топки,коледни звънчета,гирлянди и светещи светлинки. Из таваните на стаите висяха гирлянди и коледни снежинки. Къщата ѝ бе малка,но на два етажа. На единия етаж бяха кухнята,банята,тоалетната и хола,а на втория бе нейната стая,където спеше заедно и с едно бюро,на което щеше да учи. Изведнъж телефона на младата студентка прозвъня. Това бе Амра,приятелката ѝ.
-Ало,здравей Ам! Как си?-запита весело Айшли?
-Момиче,как да съм! Та ти нищо не ми каза! И сега даже не ми казваш! Защо така,мила?-запита Амра.
-Сладка,не можеш да очакваш от мен да ти кажа какво се случва,тъй като ние сме едва в началото на разговора...-измърмори Айшли,правейки се на сърдита.
-О,ами...да,вярно,но... Какво ще кажеш да се видим? Притеснявам се за теб,Айшли? Къде си,как си,що си?-продължи да разпитва другото момиче.
-Да се видим тогава. Всичко ще ти кажа-отвърна другото момиче по телефона.-Но кога? Кога искаш?-запита то.
-Може ли да е веднага?
-Разбира се. Дай ми пет минути да се преоблека и да се подготвя и ще се видим. Впрочем,аз вече живея в центъра,Ам. Да дойда до Вас или...?
-До центъра? Но как? Та ти вчера беше на хотел?-изненада се Амра.
-Е,вече не-каза ѝ закачливо Айшли.
-Значи...всичко да ми обясниш,когато се видим-започна да говори Ам,но Клайн бе затворила телефона. Вече се подготвяше.
............................................................................................................................................................................
Междувременно,Адулф все още бе на работа,седейки в своя полицейски офис,щракащ нещо на компютъра си,докато пие горещото си кафе.
-Стига,бе,Адулф-обади се един от колегите му.
-Какво има?-запита той,обръщайки се с гърди към него.
-Стига си работил Вече е дванайсет на обяд. Днес затваряме с цели четири часа по-рано. Знаеш,заради Коледата.Вече сме в почивка.
-Ти си почини. Аз ще поработя малко-отвърна му хладнокръвно той.
-По какво работиш-нов случай ли има? Аааа,маймун такъв! И не казваш на колегите си...-продължи да философства неговия колега.
-Не е случай,но...-заколеба се Адулф за момент.Не знаеше какво и как да каже за пръв път в живота си. Все пак не можеше да сподели на колега си,че мисли за едно момиче.И всъщност...за него поне,момичето не бе просто момиче. То бе момиче с история и не каква да е... Момичето се казваше Айшли. -Абе,още малко ми остана и спирам. Хайде,отивай на друг да досаждаш-каза му закачливо той.
-Хубаво де,хубаво. Но само да те питам?
-Дааа?-Адулф вече не можеше да държи настрана своята досада.
-Тази вечер от седем часа ще има коледно празненство. Ти няма ли да дойдеш да се повеселиш малко? Но условието е да вземеш някой със теб-каза колегата му.
-Какво имало днес?-запита го младия полицай.
-Празненство...коледно. Ще има танци,коледни песни и да не забравя...коледен фестивал за пръв път тази година.
-Ооо,не знаех. Може да дойде,благодаря че ми каза.
-Вземи някой със себе си.
-Ще помисля върху това-каза Адулф и се обърна наново към своя страничен наблюдател-компютъра.
-Хайде,синко. Стига си работил. Вече е Коледа и сме в почивка-обади се неочаквано страничен мъжки глас от тяхното обкръжение-това на Адулф и това на неговия колега,заговорил го по-рано. Двамата едновременно се обърнаха към мъжкия глас и видяха главния комисар на управлението.
-Хайде,и двамата,дим да Ви няма. Време е за обяд,момчета-проговори им стария комисар бащински,работил много години в това полицейско управление:по-рано също като полицай,а след време като главен комисар,издигнал се на по-високо спрямо другите му конкуренти някога. -Хайде-подкани ги той пак.
Адулф,на тръгване се замисли:,,Ами,ако се реша да отида на този фестивал,ако се реша да поканя Айшли,тя дали ще дойде? Дали ще приеме моята покана? Е,ще пробвам..."-помисли си окуражително той и се качи на своя мотор. Сега само вятърът и моторът знаеха къде го отвеждаха.
....................................................................................................................................................................
Двете приятелки не спираха да си говорят така въодушевлено за настъпващите като...метеорит.... светли празници. Прекараха няколко часа ходене и пазаруване по магазините,отидоха на кафе,дори посетиха и коледен театър. Докато двете все още вървяха и се разхождаха из центъра на Хамбург,нещо привлече вниманието на Амра. Тя се стъписа за миг и замръзна все едно бе фигура,изваена от крехък и непоправим лед.
-Ам,какво става?-запита я разтревожено Айшли.
-Айшли,приятелко моя...-заговори ѝ Амра.
-Кажи...,приятелко моя-закиска се леко Айшли.
-Виждаш ли това,което и аз?-продължи да говори Амра.
-Какво?-запита приятелката ѝ със същия тон.
-Това момче...,мисля,че се влюбих в него.
-Ооо,Боже! Аз цялата изтръпвам,мислейки,че на нея ѝ става лошо,тя за момчето прикрепила очи.
-Нееее,наистина-замрънка Амра.
-Хайде,Ам. Имаш време и време да се влюбваш,колкото искаш,но когато си със мен....оооо,да не си посмяла.
-Защо?!-шокира се момичето.
-Защото...,аз ще ревнувам.Не искам да е в мое присъствие,дон жуанке...-каза на смешка другото момиче.
-Ей,ще ти дам аз една дон жуанка...
Така двете започнаха да целят със снежни топки. А към тяхната внезапно започнала се игра,се присъединиха много мъници,които също искаха да се позабавляват с тях. Айшли и Амра се разделиха на отбори с малчовците и направиха свои снежни кули-макар и малки,все пак пазеха от летящите снежни топки. Летящ из въздуха сняг прелитаще под формата на средни топки и детски и радостни викове огласяха също украсения център. Публика си оставаше минаващите хора,някои от тях спиращи се да погледнат за момент и да тръгват,а други оставаха до края на снежната война. Изцапани със сняг и малко уморени,децата и двете студентки си дадоха по пет и се сбогуваха. Двете студентки продължиха пътя си,а сладките малчугани,желаещи и готови все още за нови снежни игри,сега се намира в обятиата на родителите си.
-Това бе забавно-продума Амра.
-Така си е-каза Айшли и двете се засмяха.
.......................................................................................................................................................................................
Не след дълго,младата студентка се бе прибрала у своя дом. И тъкмо докато се завиваше с топлото си одеяло на дивана,включвайки телевизора си,някой похлопа на вратата. Клайн се заслуша внимателно. ,,Хлоп-хлоп"-чуваше се по вратата.
-Ооо,какво пък сега?-изсумтя младата жена,ставайки от дивана. Отваряйки вратата,тя видя Адулф.
-Адулф?-запита Клайн.
-Хей! Здравей!-отвърна младия мъж,макар и изглеждащ самоуверен,неговата нервност се усети.
-Хайде,влез! Ще те черпя един чай-продума Айшли.
-Аз...а...не искам много да ти се натрапвам. Бях тук преди малко,когато ти помагах с пренасянето на мебелите и...-тук обаче,неговата ,,самоуверенст"напълно си отиде.
-Няма нищо. Влизай. Пък и...ще ми кажеш защо си дошъл,нали?-запита го тя.
-Да-отвърна той и влезе.
Така младият полицай обясни на момичето за какво бе дошъл-канеше я на коледния фестивал.
-Ще...ще дойдеш ли с мен? Не се насилвай,само ако искаш-каза ѝ мило той.
Айшли се позамисли за момент. Боеше се и не знаеше дали може изцяло да му се довери.
-Айшли...Айшли-продума тихо Адулф,приближавайки се към нея. Тя обаче го предупреди:
-Не се приближавай много до мен!
-Извинявай. Но...навлязох в личното ти пространство ли?-запита я той.
-Ох,аз се извинявам. Просто...-момичето не можа да се изкаже. Вместо отговор,сълзи се стекоха по нейното лице. Айшли се засрами и се обърна с гръб към мъжът.
-Ще дойда-проговори най-сетне тя.
-Не искам да звучи сякаш те карам да правиш нещо,което ти не искаш,Айшли... Адулф се приближи до нея,заобиколи я и склони лице към нейното. -Защо плачеш?-продължи да пита той.
-Адулф...-едва пророни дума студентката.
-Какво има? Нещо лошо ли направих?-запита младият полицай.
Клайн не отговори. Тя само се свлече на гладкия,студен под и с наведена глава заподсмърча. Адулф също като се свлече на колене,приближи се до нея и я прегърна. Изненадващо и за двама им,тя го прегърна,този път без никакъв страх.
-Какво става,Ал? А?-отново запита Адулф.-Чуй...може да се познаваме от съвсем рано и то си е всъщност така,но искам да ме чувстваш като свой приятел,другар,който да ти помага с каквото може. Позволи ми да ти помогна,мъник такъв.
-Ще дойда с теб...,ще дойда...,но ако има алкохол...
-Няма да има-само една чаша вино,може би...
-Няма да се напиваш,нали?-детски и уплашен глас се почувства от свляклото се на пода момиче,сега прегръщащо силно своя другар,а в замяна той със същата сила прегръщаше приятелката си.
-Няма да се напивам,бъди спокойна...,Айшли....
© Ралица Стоянова Всички права запазени