5
Мина се повече от час след срещата с доктора,а младата девойка,нашата скъпа героиня Айшли, все още не бе у дома. Не искаше да се скита просто ей така из улиците на добре познатия ѝ, град,но не искаше и да се прибира. Не я интересуваше мнението на околните,просто искаше свобода,при това незабавна,точно сега. И макар на повечето местни жители да им изглеждаше като скитничка без дом,движеща се без цел и без посока,тя не обръщаше никакво внимание на това. Не знаеше какво да мисли,не знаеше и какво да чувства. Не знаеше и какво трябваше да каже на баща си и сестра си за срещата с доктора. Е,тази вечер те щяха да я питат,седнали на всеобщата,семейна трапеза,чакащи я им отговори. Не! Айшли нямаше намерение да се прибира въобще тази вечер. Нямаше се представа къде щеше да пренощува,но със сигурност знаеше едно-кипящата ѝ кръв във вените ѝ казваше:,,Не се прибирай!". Младото момиче извади от джоба на дънките си своя телефон и бързо набра някой. Беше нейната най-добра приятелка-Амра. Слушалкат ...