Из размислите на Адулф...
Днес,тази нощ я видях. Видях я отново. Видях я за втори път. Очите ми направо сякаш светнаха,но не мисля,че бе от нощната лампа или пък от лунната светлина. Мисля,че бе от радост,но не мога да кажа дали това бе така и за нея-Айшли. Отново се срещнахме,отново съдбата ни направи жест. Беше тъмно,мрачно,ветровито и студено,а тя... бе тръгнала нанякъде с куфара си под ръка,влачещ се на своите прашни от земята колелца. Погледнах я и онемях,първо от чувство на изненада,но после...се уплаших. Погледнах я с чувство на уплаха,но това не се забеляза кой знае колко в тъмната и за двама ни нощ. Особено след като бях и с нощни очила. Тя не бе добре,не изглеждаше никак добре,но реших да не ѝ го казвам. Изглеждаше не като човек,а като жена-призрак:бяла,пребледняла даже на цвят кожа,изпъкнали очни ябълки,потъмнели появили се кръгове под тях и най-вече... виждах една душа в едно крехко,чупливо тяло,готово всеки миг да се разпадне,дори от вятъра. Заговорихме се за малко и после ...