Виктор погледна към Кристина:

 - Вярваш ли ми? - попита той.

 - Да - отвърна тя, без да се поколебава.

 - Тогава идвай с мен.

 Те двамата излязоха по софийските заснежени улици, качиха се на един от многото автобуси.

 - Какво ще правим сега? - попита Кристина.

 - Ще видиш - отвърна Виктор. - Ще ти покажа разните неща.

 В автобусът имаше сравнително малко хора, като за преди празници, удобен момент за кондукторът да лепне някоя глоба. Той бавно се придвижи из редовете, искайки билетчетата. Виктор и Кристина нямаха, но и не потърсиха.

 - На другата спирка слизаме - инструктира я Виктор. - Приближи ли се до нас имай готовност до вратата.

 Кондукторът се спря на Виктор:

 - Билет за проверка, моля - каза с дрезгав глас.

 - Една секунда - момчето започна да играе театър и да се бърника на ляво на дясно. - Тука някъде беше, чакай, чакай, абе, в кой джоб го сложих - в този момент вратата за спирката се отвори. - Нямам, бе - викна Виктор и заедно с Кристина избягаха навън.

 Проверяващияt беше нахален и ги погна, но Виктор, заклето момче на улицата успя да му убегне, чак накрая му показа среден пръст в знак на подигравка. Те двамата продължиха през отъпканите пътечки на столицата.

 - Никога не бях правила такова нещо - каза Кристина замаяна.

 - Охо, днес ще ти покажа много неща, които не си правила - успокои я Виктор.

 Следващата спирка беше един бар с познати лица. Виктор почука на задната врата и му отвори момиче.

 - Е, т'ва е Пепчето - възкликна Виктор. - Влизай, влизай.

 - Бранша респект, Пепче - поздрави Виктор.

 - Коя булка ми водиш - попита Пепчето.

 - Една приятелка - отвърна Виктор. - Запознайте се.

 Двете момичета си стиснаха ръцете. Тримата продължиха през кухнята и излязоха през светещия бар. Там на една маса се бяха настанили останалата част от персонала.

 - Имаме гости - викна Петя.

 Всички станаха и се поздравиха с двамата новодошли. Пепчето извади няколко бутилки с марков алкохол, сокове, енергийни напитки и плато с мезета.

 - 'Айде, разполагайте се, т'ва ми е избивката от снощи, така, че трябва да се изпие до ревизията.

 Виктор си сипа, но Кристина се притесни, тя започна да гледа в земята. Беше й много неудобно, но Пепчето забеляза и й прекъсна мисленето.

 - Сестра, хич не се насмитай, а сипвай, к'вото искаш - Кристина я погледна плахо.

 - 'Айде на гости си на бранша - провикна се Тино, сервитьора. - Ебах, ако не опиташ от нашия живот.

 Тя погледна към Виктор и той и рече:

 - Не ме гледай, не можеш да откажеш на домакините - и й смигна.

 - Аперитива е задължителен - отвърна Мая, сервитьорката.

 Кристина се понасмете, тя беше интелигентно и възпитано момиче, ходеше далеч от средите на Виктор. Пепчето като видя физиономията й я успокои.

 - Занасяме се, бе сестра, прави каквото искаш, ама все пак си сипи нещо, че ще ни обидиш - Кристина се усмихна.

 Така момчетата и момичетата от бранша я отсрамиха и след няколко минути им слушаше забавните истории и се смееше с тях. Те поседяха няколко часа, когато Виктор погледна часовника си и подкани Кристина да си ходят:

 - 'Айде, хора, ние ви оставяме - каза той.

 - Елате пак, някой път - покани ги Пепчето.

 Те си тръгнаха от бара.

 - Предполагам, че и това не си го правила - налучка Виктор, а Криси поклати глава. - Имам още спирки, по който трябва да минем.

 Двамата стигнаха до центъра, където Виктор се поздрави с няколко джебчии и дилъри. Поприказваха си за старите времена, Виктор показа, че още може да бърка в чанти и си заминаха към студентски град. Стигнаха до един висок блок.

 - Тук беше старата ми квартира - обясни Виктор и нещо в гърдите му започна да го стиска. - Ах, как ми липсват онези моменти.

 Те се качиха до тавана и Виктор бутна капака за покрива. Горе беше затрупано със сняг. Момчето разчисти пътечка до парапета.

 - Погледни - каза той и посочи невероятната гледка на зимната градска картина.

 Вече се беше стъмнило и милиони лампи светеха из целия град. Отразяваха се малки снежинки на фона на светлините, а бялото покритие правеше столицата толкова чиста и бяла. Беше прекрасно.

 - Тава беше любимото ми място - обясни Виктор. - от предишния живот. Сега съм чист и е време да продължа на пред.