Предновогодишна среща ...                                                                                                                                                                       Един щастлив ден увенча края на моята 2024 година ... След повече от три десетилетия, срещата ми с бившия мой ученик - успешен лекар-кардиолог и отскоро кмет на нашия град, беше прекрасна ... Чаках я нетърпеливо цял месец и тя ми донесе безкрайна радост ... Мисля, не само на мен ... Той, моят ученик, беше от любимия ми клас, от една от престижните гимназии в града ни, в която учителствувах близо десет години ... Любим клас – учениците от него единствено изведох като класна от начало до край, през моята дългогодишна учителска практика, (поради стечение на обстоятелствата) ... “Те всички – като слънца са, цветни, сгрява ме топло, успехът на всеки…“ ... Добре ги помня - от другите той, макар и отличник, слабо се отличаваше ... Но, на снимката на класа, която му занесох като подарък, все пак на фона на останалите - каква одухотвореност, каква жизнерадостна усмивка ... Тази усмивка стоя на лицето му през цялото време на срещата ни, от която той беше приятно изненадан ... А аз бях изненадана от вниманието, с което разглеждаше снимката, коментирайки съдбата на почти всеки от съучениците си ... За тях май той знаеше повече от мен ... Поинтересува се и също и аз как се справям, след пенсионирането ... Разказа ми за своето семейство, за трите си дъщерички, за работата в болницата ... Не исках в момента да го натоварвам със служебни въпроси, но той с огромна болка сподели, как кметството ще помогне за съживяване на нашата загиваща гимназия ... И секретарката, за съжаление, трябваше да му напомни за следващата среща с неговия заместник, а това означаваше край на нашата среща ... Сбогувахме се най-сърдечно с пожелания за здраве и успехи ... Бях изпълнена с гордост, с щастливи емоции ... А той ми обеща - в трудни моменти да не се разделя с усмивката си ... Незабравимата му лъчезарнo-оптимистична усмивка ...             ДораГеорг