Сутринта Наташа се събуди рано. Прекалено рано. Никога не се събуждаше преди алармата, но сега бе отворила очи 40 минути преди 7:00. Мразеше да гледа часовника... Въздъхна уморено и потъна в затоплените завивки. Тъкмо се бе унесла когато чу крясъци от долния етаж и тя седна рязко в леглото. Оцъкли очи и се заслуша.
Тишина.
Тъкмо преметна завивките и се канеше да стане от леглото когато отново чу крясък, а след това последва истеричен смях.
- О, по дяволите! - и се тръшна обратно в леглото.
Братята й пак бяха станали рано и вдигаха шум. Беше сигурна в това. Беше сигурна също, че ако не престане да изпада в паника през пет минути щеше да се побърка за нула време. Полежа още малко, но не можа да заспи заради ненужния шок, който я разсъни, за това отметна завивките и стъпи на пода.
Изсумтя щом главата й взе да пулсира, затвори очи и стисна зъби. Щом ги отвори отново не виждаше нищо. Причерня й за това пак стисна очи. Мразеше когато ставаше така. Концентрира се върху дишането си и след мину ...