Наскоро получих странно признание. Един от началниците ми заяви, че щял да се ожени за мен, ако съм била 2-3 години по-млада. И да ме опитоми. Щял да ми смачка главата между два камъка, но тялото нямало да пипа. Красотата не бивало да се руши. Щял да ми направи куп деца. Виж, инатът бил друга работа. Жената не трябвало да противоречи на мъжа. Създадена била да му служи. Не да е по-умна.
Трогнах се. Такава любов….е истинска рядкост. Загледах го продължително. Беше откровено пиян. In vino veritas.
- Хмм, а жена ти какво би казала, ако разбере?- попитах с добре премерена наивност.
- Мойта не я мисли. Тииии, ти, обаче, много знаеш. – казва, и ме гледа отвисоко.
- Хайде, сега, знанието не е грях. – оправдавам се аз.
- По-лошо е от грях. Защото те прави по-силна, отколкото можеш да понесеш.
- Аха, значи ти най-добре познаваш възможностите ми….- иронизирам аз.
- Естествено, те са колкото на щрауса мозъка, както и на всяка друга жена. (последва звучно оригване).
- Жалък си, такъв, пиян. Като и ...