Ей, вече маса години прехождаме. Накъде - не знаем. Опитахме се да попитаме, но ни обясниха, че по време на движение с шофьора не се говори. Още повече, че нашите водачи са отдавна на дистанционно управление. Знаем-там, където отиваме, от чешмите ще тече мед и масло. И няма да има с какво да се измием.Но и немити ще сме щастливи.
Понятието дълг стана единствено финансово понятие, любовта - платена стока. Пенсионерите имат телефони, но само будилниците им звънят. Понякога ще мине някой внук, ще рече: „Здрасти, дядо. Дадоха ли пенсията?" и пак ще ги остави да оцеляват в условията на реалния дарвинизъм.
Нарастват магьосниците и шаманите, които въртят реалността около пръста със заклинанията „Сполука!", „Времето е наше'' , „Вервайте ми!", „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“…
Платени идиотолози ни изнасят сказки, започващи с думите „Падаше ланшният сняг..." и разпръскват идеите си по въздушно-капков път. Вече въведоха ред в политиката, но никой не желае да оправи хаоса на п ...