Каза й, че не може повече да обича. Беше още толкова млад, а вече наранен - от семейството и любимата. Заболя е, но продължи да го обича. Какво можеше да направи? Любовта дойде и не се интересуваше, какви страдания ще й причини. Беше само на 18 години, сериозна и ученолюбива. Научена от малка на трудолюбие и отговорност. Срещна го през лятото и сякаш гръм я порази.
Каквото и да вършеше, мислите й бяха с него. Повтаряше думите, виждаше лицето му, искаше да е винаги с него. Нямаше търпение да излезне вечер и да го срещне. Отначало флиртуваше с другите момичета, но причината беше в нея. Не му се отдаде. Не можеше. Не беше от тези момичета, за една нощ. Болеше я, но не му го показваше. Никога не го потърси, не му позвъни първа. Все той правеше първата крачка. Така минаха 2 години. Тя завърши, а той отиде в казармата. Не помисли за друг. Живееше само за него, а той я посещаваше често. Една нощ се предаде и стана неговото момиче. Не съжаляваше за нищо.
Държеше се добре с нея, но не беше сигу ...