Прелюдия към изневярата
... или една история за фантазиите в съзнанието ми
Притеснението си бе отишло. Съзнанието ми бе изтръпнало, загубило способността да мисли. Всичките питания, търсенето на решение... нямаха място там. Сега, когато той вече седеше срещу мен всичко бе някак чуждо, далечно. Лицето му пресечено от причудливите форми на цигарения дим. Не беше казал нито дума, не че имаше смисъл. Шумът на града би отнел всеки безличен звук. Поглед, който се подиграваше. Неразбиращ причината за моето колебание. Въпреки цялата циничност, в очите му ясно се четеше луда страст. Желаеше ме, знаех това. Аз също го желаех. Но това не беше любов. Казваше, че животът ми бил "емоционална боза", затваряше очи пред любовта ми към "мъжа", не желаех да предам този, когото обичах. Това не го интересуваше. Продължаваше да ме съблича с очи. Беше безсрамен, точно това харесвах в него - безсрамието му, дивата му страст. Но това не беше любов.
Ние бяхме две самотни фигури на една тераса, в един огромен гр ...