Претака си зелето и отпи от чашата. Неуспешно. Капките се разляха.
Горчиво беше кафето. Винаги беше такова, когато го пиеше до бидона.
Запали цигара. Мокра беше, без дим. Особени аромати цигарите до бидона със зеле придобиват. Кофти мирис. Но пък се напояват с нещо естествено.
Как да запалиш цигара, щом нямаш кибрит?
Загаси лампата на склада със замаха на въздуха си отвън и тръгна тежко към входната врата. Бавно. Така си въобразяваше, че наистина ходи.
После нещо го секна.
Върна се.
Включи лампата на склада и нахално, шумно влезе вътре. Нищо не помръдна. Дори висулките на паяжините. Погледна ги с омраза - защо не се страхуваха от него?
Взе си чашката на кафето. Изпито беше преди да умре. Да му види дъното искаше. На по-светло.
После пак тръгна нагоре. Тежко. А стълбите не стрибуцаха под нозете му.
Мъртвец беше - вече цяла седмица.
Ама се върна да понавиди това-онова. Най-вече онова. ...