Per me si va nella citta dolente
През мен се отива в печалния град, изграден с високи стъклено-прозрачни стени, затворени като кула и с много остър връх. Това стъкло символизира твоите лъжи, измами и зло. Навсякъде има лед, символизиращ студената в сърцата, горят огньове, символизиращи стихията в душите им, винаги студено и винаги светло. Има мъгла и едва виждаш околните, които бяха сякаш заспали или упоени. Очите им празни, души им кухи. Мразя дори себе си, мразят съществото, което е в тях и поддържа ада им от вечност. Има смях, много смях, но над доброто. Има любов, много любов към материалното, което ги заобикаляше. Има чувства, много чувства към злото... Този град, обсебващ всичко добро, незащитено от любовта, съществува от цяла вечност и аз в него... Отрих го, защото станах като теб, зла. Робуваща като теб, на скръбта и отмъщението, с което единствено спечели отвращението от себе си. В този печален град намерих много познати – близки и далечни, врагове и приятели. Запознах се с мн ...