Дворецът празнуваше. Дни наред приеми, балове и официални вечери. След години на самота, лутане и мерене на десетки пантофи, Принцесата бе открила. Него. Принцът. Оркестърът свиреше, вихреха се танци, сладки приказки, барът едва смогваше. Както обикновено.
И Той се появи. Напет, вирнал нос, шкембе и униформа, подшмръквайки небрежно /подшмръквайки... Офффф/. Придворните дами ахкаха, охкаха и кокетничеха, надиплили корсажи със скъпоценности, букли и премрежени погледи.
Принцът, с чаша в ръка, рецитираше древни поеми, играеше роли, разказваше военни подвизи, размахваше в несвяст излъсканата сабя, покосила поне два дракона, неколцина орки и една дузина джудженца, откраднали съседските кокошки. Истински паун. Кралски.
Вечерта напредваше, питиетата също. Принцът кръжеше между масите, опиянен от самолюбие и шампанско, а Принцесата... Принцесата наблюдаваше съкрушена тоя фарс, душичката и свита, трепереща като на премръзнало врабче. Чудеше се, аджеба, дали не е сбъркала пантофЪт. Отново. /Аман ...