В къща, близо до морето, живеело малко момиченце. Било принцеса - принцесата на татко. Сутрин малката принцеса се събуждала с първия слънчев лъч и с песента на гларусите. Стъпвала с босите си крачета на пода и изтичвала до прозореца да види баща си, който поливал градинката с най-прекрасните цветя в града. След това заплитал дългата и косица на две красиви плитки, като и разказвал приказки. Тази сутрин той ù разказал приказката за трите мечета:

„Живяла някога в гората мама Мецана с трите си малки мечета. Най-голямото се казвало Лик, средното се казвало Палик, а най-малкото Кутрик.

Една слънчева сутрин мама Мецана казала на мечетата, че днес е ден за разходка, игри и къпане в реката... Те толкова се зарадвали, че хукнали едно през друго да събират и приготвят кофички, лопатки и всевъзможни играчки, с които да си играят на поляната

Тръгнало по пътечката към гората цялото мечо семейство в редичка, а мама Мецана пристъпвала тежко-тежко след тях.

Стигнали полянката с песни и смях. Цялата гора ехтяла от детските им гласчета. Такава игра паднала, че по обед, когато слънцето напекло силно, мечетата се изморили и мама Мецана им рекла:

- Хайде, момчета, да ви изкъпя в реката и да полегнем за следобедна дрямка на полянката! Постлала им трите хавлийки на тревата и започнала да ги къпе едно по едно. Първо изкъпала Лик, сложила го на синята хавлийка и той заспал на мига. След това изкъпала Палик, и него сложила на розовата хавлийка и той заспал веднага. Изкъпала и Кутрик, сложила го на лилавата хавлийка и се върнала да се потопи и тя в реката. Накрая полегнала на полянката до малките си мечета и заспала изтощена от грижите по тях. Всички спели сладко под топлите лъчи на слънцето. Само най-малкото мече Кутрик се въртяло и не заспивало. Мислело си, дали да не стане и да се поразходи в гората, ей  тук, наблизо.

Станал Кутрик и тръгнал по пътечката. Вървял,вървял и стигнал до едно дърво с круши. Толкова много ги обичал... Покатерил се на дървото и си откъснал една голяма, жълта и апетитна круша и започнал да я гризка. Но, както си седял на едно клонче, то се счупило и с трясък мечето паднало на земята. Станало и едва стъпило на лапичките си. Закуцукало, но не се отказало от разходката си. Решило да набере горски цветя за мама Мецана. Както си вървяло и беряло цветя, гледа - насреща му, кошер с пчелички. А как обичало мед! Бръкнало в кошера с лапка, и... о, ужас... пчеличките излезли цял рояк, наострили жила като копия и право срещу него. Кутрик така се уплашил, че хукнал с всички сили да бяга. Бягал той, а те - една го жилнала по нослето, втора по вратлето, трета по ушите и по коремчето, и на още много места. Бягало, бягало мечето, стигнало до реката и... цамбур във водата. Пчеличките си заминали и Кутрик излязъл от водата. Седнал на едно пънче и заплакал горчиво: "Къде е мама Мецана сега, защо избягах от нея без да ù се обадя?!" Плакало милото самотно мече и не забелязало кога се смрачило. Ами сега?! Още по-мъчно му станало на горкия Кутрик.

Изведнъж, една светулка прелетяла край него, видяла тъжното мече и го попитала: „Защо плачеш, мечо?” Кутрик разказал за патилата си, а тя го успокоила, че ще му покаже пътя до тяхната хралупа. И така станало. Светулката хвръкнала пред него и по пътечката го завела при мама Мецана. Тя плачела за загубеното си мече, но когато го видяла, протегнала лапи и го прегърнала. Малкото мече се гушнало в нея и казало: „Мамо, мамо, никога повече няма да бягам от теб! Ще те слушам и ще играя само с моите братчета!"

Таткото заплел плитките на своята принцеса, целунал я по бузката и я завел в детската градина като ù обещал да ù разкаже нова приказка вечерта, преди да заспи.