Слънцето се разсърдило на хората, че все се оплаквали от него.
- Много пече. Ще изгорят посевите. Много е силно това слънце, ще умрем от горещините.
Решило да ги накаже. Скрило се. Завалял дъжд. Валял ден, валял два, валял три. Не спирал. Земята подгизнала. Появили се блата и с тях и болести.
Решили хората да изпратят някой да отиде при Слънцето. Да го помоли да изгрее. Земята да изсъхне. Житата да узреят. Да е плодородна земята. Чудели се кого да изпратят и решили да е един момък, който живеел сам. Никой си нямал на този свят. Ако се загуби или загине, никой да не го жали.
Съгласил се момъкът и веднага потеглил на път. Вървял дълго през мочурища, блата, през поля и гори вървял и все бързал. Да стигне при Слънцето - да моли то пак да изгрее.
Ставало все по-студено. Момъкът вървял през снегове и ледове. Бил стигнал най-студеното място на земята.
Един ден, както вървял, видял в снега паднала птица. Повдигнал я и разбрал, че е жива. Свалил горната си дреха и я завил с нея. Самият той треп ...