18.04.2005 г., 16:02 ч.

Приказка без край 

  Проза
1537 0 0
12 мин за четене
За него казваха, че се е родил, за да търси. От момента, в който се роди, той започна своето търсене. Никога не спря да си задава въпроси и някак успяваше да намери отговорите им. Не се нуждаеше от някой, който да му казва: “Това е така!” или “Това не е така!”. Винаги намираше отговора някъде в себе си. Седеше с часове, потънал в дълбока концентрация, без да отваря очи, каквото и да се случеше. В тези часове, той се изключваше от заобикалящия го свят. Плуваше някъде дълбоко в своето същество и търсеше. Какво търсеше? - понякога дори и той не знаеше, но беше сигурен, че трябва да го намери в себе си. Често търсеше отговор на въпроса: “Какво търся?” .
Потънал в себе си, дори когато ходи по улицата, подминаваше и приятели те си, и ако не се сблъскваше с тях, едва ли щеше да ги забележи. В началото те му се сърдеха, но след време свикнаха с това му състояние и не му обръщаха внимание. Често ходеше в гората и за него хората казваха, че там се събира с горските животни, за да си общуват по н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Попов Всички права запазени

Предложения
: ??:??