Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелената поляна зайчето разтвори статива си и започна да рисува.
Със синьо нарисува небето. С жълто слънце, което грее и се смее. В средата нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, жълто слънце, което грее и се смее, и зелена поляна, на която зайче на разтворен статив рисува...
Дете, то слънцето, затова се смеело... Затова, че приказката няма край. Нали?