Приказка - част 2
Дълбоко в една гора, в една тайна, от никого неоткрита пещера, закрита от клоните на вечнозелени многовековни борове живеела последната, останала в това царство, горска нимфа – Лилит. Тя била невероятно красива, с дълга червена коса, спускаща се на тежки къдрици по голите ù рамене, млечнобяла кожа, дълбоки зелени очи, зелени като боровите иглички, поглъщащи нежно всеки, който се осмели да погледне в тях. Облечена била с тънка небесно синя рокля, извезана от нежен сатен, очертаваща изящно всяка гънка на тялото ù. Това невероятно, неземно красиво нежно създание, било лудо влюбено в последния останал младеж – Валентин. Същият този младеж, който очаквал съдбата си, да бъде отведен в далечните северни, недостъпни от човешки крак владения на злия магьосник – Алекзандър.
Още при появата на злия магьосник, по тези земи, всички горски нимфи избягали, кой накъде му видят очите. Всички много се страхували от Алекзандър, защото още докато са малки, нимфите са плашени със историит ...