Щяло да се случи тогава когато хората  ще спрат да  отброяват времето. Да им омръзне това броене.Но и ще  разберат,че годините,месеците,дори  дните и часовете са измислица.На Земята вече имало прекалено много човешки създания. Селата и градовете  изчезнали,тъй като  всички населени места се сляли в едно Изчезнали и държавите.Светът се превърнал в една единствена държава,в която всички  говорели само един  новосъздаден език.Къщите били толкова много,че започнали  да ги строят  даже на небето между облаците, под земята и на дъното на океаните и моретата..

           Историята ми я разказа  един мой пра- пра- пра- пра- пра- пра , твърде много пра- внук,който често ме навестява от бъдещето.

      В дълбините на океана,на километри дълбочина,  в  дом изграден от нематериална енергия живеел момък.Той нямал име.Странен бил  младежът,макар че от малък  изучавал съвремени науки и придобил  умения чрез тях .Например   умеел като други младежи за миг да изчезва и да се появява отново в други светове и на други места във Вселената.Това сега се нарича телепортация. Как се е наричало в бъдещето забравих,макар че ми го каза моя пра на ента степен внук.Като всички  връстници момчето нямало родители. Защото било създадено по изкуствен  път с  извличане на най- добрите наследствени белези чрез специален генетичен подбор.Ембрионът се отглеждал в изкуствена утроба. После детето било отглеждано от служители в световния център за популация и комплексни грижи за новосъздадени Животи. Древното наименование „човек” отдавна било изчезнало като архаично. В далечни времена всички се наричали човеци.Защото  пра,пра,...пра дедите на тогавашния древен човек носел името довек.Означавало тоя,чийто живот продължава до век.Тогава един век се равнявал на сто години.По- късно довеците се преименували в човеци.Така е било в тъмната зора от историята на Земята.Тогава хората са имали отделни имена.Но сега в бъдещето при тях, казваше ми моя пра на ента степен внук, никой нямал отделно име.Всички се наричали Живот.Защото каквото и да направел някой, приемало се,че всички са го направили заедно и общо.Нямало лична отговорност.Отговорността се носела от всички.

            Момчето  след като порастнало, се превърнало в красив, разумен и знаещ младеж.Тук му е мястото да упомена,че той тайно си дал име по подобие на своите прадеди.Нарекъл се Вихър. Но за това не казвал на никого.

               Формите на Живот от далечното бъдеще живеели интересно и динамично.Те имали тела като сегашните наши тела,но отдавна назад във вековете не се нуждаели от храна и дрехи за тия свои тела.Сигурно ще попитате защо.Първо- формите на Живот от бъдещето умеели да творят прекрасни защитни костюми от енергия със свръхвисока честота на трептене.Тия костюми били прозрачни,но пазели тялото от студ,пек ,радиация и всякакъв друг вид космически лъчения.В тия бъдещи времена никой вече не се срамувал да покаже голото си тяло.Напротив.Всички се гордеели с голите си тела  и  ги показвали с достойнство навсякъде.Когато порастнал голям Вихър избрал да живее на дъното на океана.Той  си построил дом от високоинтелигентна енергия движеща се в огромен диапазон.Програмирали процесите в нея и  проектирали изпълнението й в център за космически открития и модификации.После му я изработили и я подложили на пробна експлоатация.Абонирали го към сервиз  за профилактика и отстрняване на повреди. Вихър придобил правото на собственост върху новия си дом.

        В бъдещите времена всеки притежавал правото да разполага с живота си както пожелае.Тук отново  е мястото да напомня за странностите на Вихър.Хубав бил младежът,но не приличал на връстниците си. Обичал да се усамотява и да се вглъбява в себе си. Обхождал сам далечни планети и звезди и  се наслаждавал на красотите на Вселената.Тайно се интересувал от далечното минало на земните обитатели,въпреки че отдавна никой не любопитствувал за това.Разбира се Вихър носел огромно чувство за дълг и отговорност към обществото на единните животи. Затова посещавал няколко научни института и работел  по различни теми в тях.Но все пак чувствувал,че някъде дълбоко в него живее една неудовлетвореност.Че нещо му липсва...

             Един ден той сезанимавал с универсалния си многоизмерен квазикомпютър от свръхвисок клас на интелигентност.Изведнъж попаднал на засекретени кодови пароли към портали със секретна информация.Вихър знаел,че нищо случайно няма в живота.Щом е попаднал на тая секретна информация е длъжен да я разсекрети.Но компютърът му задал определено време за разбиване на паролата и проникването.Въпреки високия си интелект, младежът едва успял да се справи в рамките на определеното време.Но разочарованието и изненадата му били големи когато на отворения портал се  появила  чудовищно сложна нова парола,Тя била функция на соларна биномнопоасонова прогресия съставена от цяла страница нововъведени пароли.Трябвало да се разгадае като се ползуват дълбоко научни познания.Вихър започнал да работи амбициозно върху откриването  на втората парола.Но по средата на работата  неочаквано  загадката изчезнала и се появила друга парола.Момчето трябвало да надхитри  изкуственият интелект.Той  притежавал компактен ,но изключително мощен квантов компютър от последно поколение.Компютърът работел в паралел с естествения интелект на съзнанието и се захранвал директно от енергията на мисълта.Отговорите на зададената програма  се дешифрирали в съзнанието му.Вихър пренесъл информацията от единия в другия компютър.Не след дълго тя била разсекретена и се отворил напълно неизвестен портал. Показал се тунел,преминаващ през всички нива на времепространството и достигащ дъното му.Вихър разбрал,че ще може да се гмурне в който си избере период от така нареченото време.Беше чувал от по-стари Животи ,че някога е съществувала изкуствено създадена мерна величина наричана време.Тогава животите  били с примитивен интелект.Тъй като не можели да си обяснят много от случващото се на Земята те измислили понятието време.Тия древни личности,наречени човеци, съществуват и сега в безвремието,но те са агресивни,егоцентрични,страхливи и алчни,затова заради спокойствието и добруването на Животите връзката с тия създания била прекъсната завинаги.

           Вихър  избрал  някакво случайно ниво от програмата.Показала се картина.Представлявала гора и езеро.На брега на езерото стояло красиво момиче и плачело.Завладян от любопитство младежът бързо се телепортирал  на съответното ниво в сгънатото пространство.Той очаквал,че неговата поява ще учуди девойката.Но нищо такова не се случило.Тя продължила да плаче. дори още по-силно.В ръцете си държала правоъгълно картонче с лика на мнад мъж.От време на време допирала картончето до устните си и нови ридания разтърсвали раменете й.Вихър бил изумен.В неговото бъдеще време никой никога за нищо не плачел.Нямало нито поводи,нито причини за изтичането на солена вода от очите.Ако не дай Боже, по изключение на някого се случело, ,считало се е,че той тежко се е разболял Поставяли го в изолация, докато го излекуват.

          Хълцанията намаляли и  Вихър се окашлял.Момичето вдигнало очи към него.Забелязал,че те са сини като метличини и много красиви.-Кой си ти?-попитало девойчето на своя странен език.Вихър включил мисловно програмата  превеждаща всички настоящи и древни  езици на планетата.Тя веднага разпознала древния език и му изпратила словесен превод.Гласът на преводача,който говорел чрез устата на Вихър, бил с металическо звучене.Това впечетлило девойката.Тя спряла да плаче и.запитала:-Кой си ти и какво правиш тука?-Казвам се Вихър и идвам от далечното бъдеще.-Не съм чувала за такова нещо.Ти сигурно се шегуваш?-Не.Съвсем не се шегувам и по-късно ще ти го докажа.Сега ти ми кажи коя си и защо плачеш?-Казвам се Звездица и живея ей в оная къща на хълма.Плача,защото  наскоро загубих годеника си.Той беше археолог,но загина в самолетна катастрофа преди две седмици.Сватбата ни трябваше да бъде днес,но него вече го няма-И момичето отново се разридало.

      Така при тия странни обстоятелства се запознали Вихър и Звездица.Имало толкова непознати думи в казаното от девойката.Вихър й обяснил,че от далечното и високо ниво на пространството,от където идва, никога не е чувал да се изричат думи като „годеник”,”археолог”,”сватба”,”катастрофа”.Момичето го гледало изумено.Поканило го да седне на тревата,а после подробно му обеснило значението на думите.Когато обяснявало думите „годеник” и „сватба”, Вихър научил още една нова дума-„любов”.Той открил,че тук,на това енергийно ниво, човешките създания се обичат.Любовта била най-красивото чувство,което се пораждало в тях.Тя свързвала хората и ги правела по-добри,по-истински.Съществувала любов между мъже и жени,между майки,бащи и деца,между приятели.Така след всяка нова информация,която му давала Звездица за живота на човека, Вихър  все повече се удивявал.

            Когато Земята направила една пълна обиколка около слънцето и нивото на енергийния пространствен океан се вдигнало още, те се срещнали отново.Тоя път Звездица го поканила в дома си на  хълма.Тя живеела сама като него.Но отвътре домът й по нищо не приличал на неговия.Имало толкова много предмети-малки и големи,които говорели за грубо използуване на планетата.-Звездице,всичките ли ваши домове са така уредени?-Да,даже и много повече-простичко отговорила Звездица.-Сега разбирам защо преди хилядолетия на Земята е имало чудовищни катаклизми , в резултат на което са умирали цели човешки цивилизации.Звездица сварила уханен билков чай и добавила към трапезата препечени филийки и сладко от горски ягоди.Въпреки че Вихър  поддържал тялото си с прекрасна чиста енергия,защото това му спестявало труда да преработва материята на храната в енергия.Това водело до по-бързо износване на отделните  органи.Докато чистата енергия го снабдявала със сила и му давала почти безкраен по продължителност живот.За да не обиди домакинята  младежът похапнал филийка със сладко,изпил и чая и намерил,че всичко това е прекрасно,даже очарователно.Загледал се прехласнато в  красивите очи на Звездица.Не разбрал как станало,но тя се приближила до него и положила гальовните си като повей на вятъра устни върху неговите.През тялото му преминали тръпки като ток,а краката му омекнали и  странно умаляли.Усетил как даже му се завило свят.Но било толкова хубаво.Не бил изпитвал такова чувство до сега през живота си.

        Виждали се всеки ден.Малко трудно му било да се телепортира,улучвайки тяхното ниво,но бил упорит и винаги успявал.Говорели си много,разказвали си всичко свързано с неговите и нейните времеви проявления от лентата на живота.Той й разказал,че хората в неговия свят не познавали любовта.Всъщност може би я познавали,но не знаели,че я познават.Всички се раждали по изкуствен начин.Но те живеели добре,мирно, спокойно, щастливо и задружно.Като един организъм.Нямали отделни имена.Наричали се с общото име Живот.При тях парите не съществували и всеки работел това,което обича.Познанията им били толкова големи,че можели да обхождат цялата Вселена със звездолети или да се телепортират там където пожелаят.Почти не се хранели...Звездица също му разказала за своя свят.Тук хората се обичали,но и се мразели.Страхът пораждал омразата.Животът  на Земята  бил кратък.Едва някои достигали до сто години.Алчността била разновидност на страха,Тя подтиквала човешките същества да  дълбаят  земята за богатства,да тровят въздуха с миризливите си возила,да пълнят моретата и океаните с отпадъци.Превърнали се във вероломни убийци.Убивали се хилядолетия взаимно,убивали животни,унищожавали растения,изсичали гори... -------Това и сега продължава-казала с въздишка Звездица-въпреки многобройните беди,които всени ден се стоварват върху нас.Унищожителни климатични промени,земетресения,изригващи вулкани,непознати болести и какво ли не още.Вървим към самоунищожение,виждаме го,но не желаем да го признаем.Вече почти не врвам,че цивийизацията ни ше оцелее-тъжно завършило момичето.-Е,аз дойдох да ти кажа,че ще оцелее.Виж ме сега,хубаво ме виж .Та нали аз съм издънка на тая цивилизация.Дойдох от бъдещето да ви го кажа.Съобщи тая новина на всички,които познаваш.Вдъхни им вяра,надежда и сила.

          Всеки път когато Вихър се прибирал в дома си той имал на разположение достатъчно нива в лентата на живота,за да си припомня красивите мигове от тяхната любов.Наслаждавал се на упойващата мелодия на гласа й,на искрите,които хвърляли към него сапфирените й очи,усмивката с плътните й устни и ослепителните й бели зъби.Преди да се зашпзнае със Звездица, той не знаел какво е това самота.Но сега се чувствувал самотен и с нетърпение очаквал мига,в който ще я види отново.След всяка тяхна среща любовта му ставала все по-силна и по-силна.Много пъти си представял,че тя е при него в леглото му и те  ненаситни се любят докато утрото се покаже.

         Звездица обичала той да й разказва за живота на нейните пра на ента степен внуци от бъдещето.Говорел й за научните постижения на своята цивилизация.За някои открития тя вярвала,но други не можела да възприеме, дори и като фантастика.Започнали да обхождат планетата,Той прегръщал любимото момиче и двамата се телепортирали където пожелаели.Вихър виждал навсякъде един нов релеф,защото Земята от бъдещето имала съвсем различен релеф.Той разказвал всичко на Звездица,а тя непрекъснато се учудвала.Говорил и за своя дом на километри дълбочина в океана,за домовете под земята и във въздуха Разказите му били така увлекателни,че тя с цялото си сърце закопняла за чудесата на далечнотп бъдеще. Започнала да моли своя любим да я телепортира там,за да види с очите си тия чудеса.Но Вихър бил непреклонен.-Това до сега не се е случвало моя Звездице.От бъдещето да отидеш в миналото е възможно,но обратното преминаване е невъзможно.Настоящето е само условна граница между миналото и бъдещето.Ние сме като плувци,които непрекъснато се издигат към повърхността на водата,но все не могат да я достигнат,защото океана е безкрайно дълбок и ннивото му непректснато се покачва.Ние всъщност живеем едновремено в миналото и в бъдещето.Тъй като не можем осезаемо да ги разграничим и тъй като настоящето е условно като хоризонта,приели сме,че живеем в настоящето.Но миналото съхраняваме като спомени.а за бъдещето мечтаем непрекъснато.Ние го избираме и създаваме,но материално,видимо е само миналото.Затова ние живеем в миналото,а творим бъдещето.Ти,любима моя Звездице не можеш да отидеш в бъдещето и да съществуваш там,защото никой  не те е сътворил за тая дълбочина на мисловния океан.

          За да притъпи огромното й желание да живее в бъдещето Вихър често водил Звездица в миналото.Телепортирали се в различни мигове от историята на човечеството.Посетили времената на кроманьонците и неандерталците.Наблюдавали дивашки битки с копия и лъкове.Присъствували на преселението на народите,създаването на държави,нови религии,велики открития...Но Звездица не преставала да мечтае за бъдещето.Вихър знаел,че с упоритото си мислене за бъдещето тя вече е сътворила пребиваването си в него.И все пак  се надявал да успее да я предпази от непоправимо действие...

          Но една привечер когато той настройвал системата си за телепортация и тъкмо се насочил към мисловния старт,изведнъж видял как Звездица се втурнала светкавично към него и обгърнала тялото му с ръце.Било късно за рестартиране на системата.Всичко се случило като на преминал високооборотен кадър.

         Били вече в дома му  дълбоко в океана.Тя била в прегръдните му със затворени очи и едва дишала.Положил я внимателно в леглото си.Девойката отворила очи и едва промълвила:-Пристигнахме ли?-Да,вече сме тук,любима.-Нямам време.Усещам,че умирам.Искам само да ти кажа,че си отивам много щастлива.Узнах какво е истинска любов,дори и за минути,но живях в едно много далечно бъдеще,видях това,което нито един от моите съвременици не е видял и умирам в прегръдките на любимия човек.Какво повече да желая?!

        Започна да се разпада пред очите му.Кожата й потъмня и се напука. Изсъхна и се сбръчка като мумияНакрая се превърна в пръст,най обикновена тъмнокафява пръст.Вихър никога не бил чувал и не бил виждал нещо такова.Неговата Звездица се превърнала в няколко шепи пръст.Мъката му била огромна.Очите му останали сухи,но душата му съкрушена ридаела.Внимателно събрал до прашинка пръстта в стъкленица с капак.Мъката така го душала,че той нямал сили за нищо Прегърнал стъкленицата,свлякъл се напреко на леглото и се унесъл в някакъв кошмарен сън.Явил му се едър и силен човек с тъмни и пронизващи очи.-Аз съм владетелят на духовната сфера.Какви ги надроби ,момче?!Как можа да се довериш на това момиче?!Не знаеше ли,че човешките създания са готови да дадат живота си в името на любовта.Но как би могъл да знаеш,след като вашият народ не я познава.Но нали създавате живота си чрез законите на Вселената!Ти беше почти сигурен,че Звездица сътвори идването си в бъдещето,но любовта те заблуди.Ти се довери на момичето.Но чуй какво ще ти кажа.Безследното й изчезване от нейното време  доведе до смъртта на три деца.Едно момче,което тя трябваше да спаси като го издърпа от връхлитащ върху него камион.Звездица вече я нямаше, камионът прегази момчето и то загина на място.По-късно тя трябваше да отиде в Африка като доброволка на червения кръст и там да спасява африкански деца от болести и глад.Но Звездица вече я нямаше и двете деца –сирачета,за които тя трябваше да се грижи починаха.Ако момчето не беше загинало при катастрофата,то щеше да обикне  момиче,да се ожени за него.Щяха да му се родят деца.Те също щяха да се влюбят,да се оженят и също да имат деца.Така родовата линия щеше да продължи до твоето време.Същото щеше да се случи и с африканските деца.Ако бяха останали живи,те щяха да се влюбят,да се оженят и да създадат ново поколение.Децата им щяха да имат деца и отново родовата верига щеше да стигне до твоето време.Причтелят на Звездица, всъщност не беше загинал при самолетната катастрофа,а беше един от малцината останали живи.Той дълго я търси и оплаква,но не можа да научи нищо за нея.Ако се бяха открили и те шяха да се оженят и да си имат две дечица-момиче и момче,да намерят любовта и да продължат родовата линия до твоето време.Разбираш ли сега каква огромна аномалия предизвика твоята любов.Тя уби толкова много любови.А това  е неестествено.В оплетката на живота,който съм създал има огромни дупки и равновесието е опасно нарушено.За да го възстановя ето какво ще сътворя.Ще върна времето назад,до мига когато Звездица внезапно те прегърна и се телепортира заедно с теб.Така ти ще се завърнеш в твоето време сам.А момичето ще остане в своя свят.Дай ми тая стъкленица,защото нищо от миналото не трябва да прескача нивата на бъдещето.И запомни,че без любов,вие всички Животи тук сте нещастни в своето щастие.Затова от сега нататък  ше раждате децата си чрез любов,а не чрез научни методи.Ще изхранвате ембрионите в майчина утроба,а  не в изкуствена утроба.Големи умници!Наказвам ви с любов,защото тя е спойката на цялата Вселена.

         Може да ме попитате как моят пра-пра-пра ,на ента степен пра-внук се озова при мене в миналото.Някога може и да  разкажа,но това е съвсем друга история.