- Господи! – успя да изрече и се свлече до едно дърво на студената земя. – Това не е възможно… когато вчера те видях…
Той вдигна ръка и я прекъсна:
- Вчера ти ме гледаше с твоите очи…
- Ти не изглеждаше така…
- Изглеждах така, както винаги съм изглеждал. Опитай се да си спомниш. Вчера не беше толкова отдавна.
Той седна на земята до нея и тя инстинктивно се отдръпна.
- Не, ти беше друг. Знам го. Ако не беше така, аз…
- Какво? Щеше да забележиш, че приличам на чудовище, нали? Това е първото нещо, което хората забелязват в мен. Но не и ти. Защото, ако беше така, ти нямаше да спреш колата си, дори може би щеше да минеш през мен. Ния, погледни ме! – тя неволно извърна очи от ужасяващата гримаса на лицето му. – Аз съм същия този, който бях вчера, на който ти разказа толкова много неща за себе си… и който дори можеше да… няма значение... Нещата не се променят толкова лесно. Те са това, което са. Всичко е ето тук вътре. - пръстите му докоснаха челото й и тя потръпна от допира му. – Когато ти м ...