Едно момченце малко останало сираче и майка му го дала на чужд човек чираче.
Във недалечно време, в селцата ни красиви, живеели децата безгрижни и щастливи. Ала властта завзели управници, които ограбвали народа нахално и открито.Настанала в страната свирепа беднотия и тръгнали децата отново по просия.
Тук няма да разказвам за майчината мъка, за страшната ѝ болка от тежката разлъка. Но имала жената, освен това, момиче – на малкото момченце по-мъничко сестриче. И била безработна, а детските надбавки, при тая скъпотия, не стигали за мравка. И трябвало момчето във къщи да помага или поне самичко да си изкарва хляба.
Решението взели, а как да се изпълни – в страната с безработни навсякъде е пълно. Малцина са имотни, а много – безимотни, и шестдесет процента от тях са безработни.
В едно балканско сèло живеел чорбаджия, в селото си известен със прозвището “Злия”. На своите ратаи той никога не плащал – измамвал ги със нещо и после ги отпращал. Та той наел момчето да му пасе овцете.
- Ще ми пас ...