Веднъж, докато подскачала към лилийката на баба си, Червената Жабчица срещнала един щъркел, който носел в клюна си бял вързоп.
- Здравей, драги щъркелю! Няма ли да ме попиташ накъде съм се запътила? – казала Червената Жабчица, но онзи мълчал като пукал.
- Ако ме беше попитал, щях да ти отговоря, че отивам при баба си Жана, за да й занеса сладко от мариновани комари, но гледам, че май си си глътнал езика!?
Щъркелът продължавал да мълчи. Това окуражило Червената Жабчица, и тя казала подигравателно:
- Значи вярно било, че мълчащият щъркел е три пъти по-умен от говорещия!
В този миг щъркелът проговорил на щъркелски:
- Мълча, защото ако проговоря, ще изпусна този вързоп, в който има бе6е, и то може да се удави.
Докато щъркелът произнасял тези думи, вързопът с бебето се изхлузил от човката му, пльоснал във водата, и бедното бебче започнало да се дави. Червената Жабчица се впуснала и го изкарала на брега, а щъркелът отлетял безсъвестно като един истински страхливец и подлец.
Червената Жабчица ...