Някога, незнайно къде, се родило Чудното дете. То имало вълшебна дарба - умеело да разговаря с цветя, дървета, птици и животни, да се разбира с тях...
Често Чудното дете излизало и се разхождало сред Природата... Веднъж то видяло красиви лалета и ги попитало как са.
- Радваме се на Слънцето! - отговорили те.
После детето зърнало синеока теменужка.
- Здравей, мила Теменужке! Изглеждаш много радостна!
- О, да! Имам си дъщеричка! - отвърнала теменужката...
Чудното дете се загледало към близката ябълка.
- За какво си се замислила, мила Ябълко?
- Ами чудя се дали и кога ще стана червена...
Над ябълката прехвръкнал щъркел и кацнал.
- Добре дошъл, Щъркелчо! - казало детето.
- Здравей, Дете! - отвърнал щъркелът. - Знаеш ли каква е прогнозата за времето?
- О, вятърът щял да бъде уверен и духовит. Щяло да вали, но само от дъжд на вятър...
- Щрак! Щрак! Благодаря! - засмял се щъркелът и отлетял.
По-нататък детето срещнало лисица.
- Здрасти! Как си, Лисо хитроумна?
- Здравей, добро детенце! Ох, доста съм гладна! Но ми хрумна нещо. Ще може ли да ми донесеш от дома си поне едно пиле?
- Сурово или печено?
- Каквото има!...
Чудното дете казало:
- Първо трябва да питам родителите си. Защото аз не отглеждам пилета...
Лисицата се намусила. Детето помислило и рекло:
- Виж, Лисано, ще помоля мама да наготви пилешко. И ще отделя за тебе крилце от порцията си... А сега ти давам една вафла... Хайде, довиждане!
- Благодаря! И довиждане! - усмихнала се лисицата...
След това Чудното дете срещнало Баба Меца. То я почерпило със сладолед на клечка. Баба Меца много се зарадвала, целунала детето и му пожелала да е здраво, щастливо, добротворно...
"Колко е красива и жива Природата! - замислило се Чудното дете. - Ние сме свързани с нея, не можем без нея!"...
После разказало на своите приятели за интересните си и чудесни срещи...
Марин Тачков
ноември 2017 г.
© Марин Тачков Всички права запазени