Горските животни направили Европейско Горско Сдружение против дискриминацията и за равенство на видовете. Те издигнали лозунги ,, Не на етикетите и предразсъдъците" и решили да съдят няколко писателя на детски приказки, защото се чувствали засегнати от внушението, което те оставят у децата. Заекът не бил съгласен, че е страхлив. Той имал 2 черни колана и един памперс...Бил ветеран от войната с поповите прасета. Вълчо бил бесен, че винаги в приказките го изкарвали най-глупав и лисицата винаги го надхитрявала. В момента той следвал в Горския университет, специалност ,,Криминална офчелогия" и пишел дипломна работа на тема ,, Езикът на тялото при чифтокопитните жертви на насилие от глутници". Кума Лиса повтаряла 3 - ти клас и не можела да смята, въпреки че в приказките винаги я пишели, че е най-хитра. Магарето било обидено, защото имало прекрасен глас и даже ходело да пее в състезанието ,, Гласът на гората", докато в приказките всички му се подигравали. То спечелило състезанието и същата година издало хип-хоп албума си ,,Под опашката". Друг стереотип за него бил инатът му, но това също била грозна инсинуация. Даже напротив, на него му било много трудно да казва ,,не", защото като цяло не можело да говори. Но това било идеална основа за музикалната му кариера. Мухата, която обичала да каца по конете, всъщност била много срамежлива и имала проблем с общуването, защото навсякъде около себе си срещала задници. А костенурката и бухалът, често се допитвали до Гугъл, така че тяхната мъдрост също не била много сигурна. В крайна сметка всички животни се организирали и решили да си направят партия - ,,Приказки за деца и пораснали" ПДП. Тяхната основна партийна идеология била, че всеки заслужава да има щастлив край. И че измислените герои могат да управляват гората по-добре от реалните злодеи...
© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени