Приказка за един влюбен охлюв
Охлювите са много самотни животни. Той не беше по-различен.
Остави сребристата си диря, пълзейки цяла сутрин по репеевия лист. Сега с внимание гледаше кестена мислейки си, че му трябва почти месец да се качи до върха.
На едно от клончетата кацна малка синя птичка. Беше толкова синя, като небето.
На пейка срещу дървото бяха седнали двама влюбени.
Момичето се усмихна и каза:
- Виж синя птичка! Хората казват, че е символ на щастието.
Птиченцето дълго стоя на дървото и запя. Гласът му бе звънлив, като сребърна камбанка.
Охлювът гледа... Глеееда... И усети, как синята кръв забушува в сърцето му. Беше се влюбил в птиченцето.
Бързо запълзя по големия лист. В бързината тупна на земята и усети силна болка, но продължи своя "бяг" към дървото.
Беше вече на ствола, а неговата любима пееше ли, пееше.
Това го ентусиазира и той въпреки болката, пълзеше все по нагоре.
Оставаше само един голям клон и щеше да бъде при нея...
Но тя подлитна и кацна на върха.
Неее... Нямаше да спре, въпреки убийствената умора. Проточи се и хвана един лист. Листото се наклони силно и...
Той полетя надолу. После удар и пращенето на черупката му.
Птиченцето полетя в синьото небе и се сля с него.
Подаде немощно пипалцата, които бяха неговите очи и плачейки си помисли.
- Господи, помогни ми!
... И полетя в небето.Оставяйки сребриста диря, следващ своето Щастие.
Край на приказката
Тази приказка е Коледен подарък за всички влюбени 😊
© Гедеон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ей туй със Сурьоохлюва ма утепа 🤣🤣🤣
-
Благодаря, Вал! 😊☀️🐌
ПП. Е не пречи да съм Охлюв Сурикат Космосов Философский. Зиги Сурьоохлюва. 😆 -
Да ти е честит, Охлювче.
Въпреки, че си Сурикат-философ в Космоса. -
Така е, като не се отказваш, рано или късно достигаш това, което искаш, неведоми са пътищата Божии, а ние често мислим ограничено. Трябва ни малко трансцедентално съзнание. Като тази приказка. Трансцедентална. Хихи! Вал, вземам си подаръка 😊😍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ще ги гледам как минават покрай мен.
Може би като порасна
Какво мислиш, че ще видя
Ако можех да се отдалеча от мен."
Може би, като порасна... Може би, ще разбера, че няма сини птици... Може би, аз ще стана синя птичка... А може би, винаги съм бил синя птица.
Това не го знам, защото не мога да се отдалеча от мен, защото аз съм и тъгата и щастието.