troia (Катя Иванова)
135 3980
20.05.2022 г., 21:14 ч.

Приказка за Истината 

  Проза
767 5 18
2 мин за четене

 

 

Имало едно време една китна и зелена горичка. В нея всички живеели тихо и спокойно, докато един ден не се появил огромен бодил. Израснал бързо, само за една нощ, както се случва често в страшните приказки. Нямало да го забележат, ако бодилът не решил да промени животът в гората. Всички трябвало да се съобразяват с него.

-          Аз съм воин на Правдата и Истината. Имам силна воля, свободен дух и не се прекланям пред никой. – твърдял той.

Минала покрай него Лисицата и бодилът одрал кожухчето й.

-          Защо го направи? Заболя ме. – попитала учудена Кума – Лиса.

-          Защото си обикновена патка, а не лисица. Добре, че съм аз да ти го кажа. Никой няма смелостта да произнесе Истината пред теб.  Сега можеш да ми благодариш за искреността.

Лисицата изсумтяла презрително и загърбила бодила. Бил под категорията й да се занимава с него.

Скоро покрай бодила притичало зайчето. Имало важна среща и не забелязало новият обитател на гората. Изведнъж усетило силна болка в едното си краче.

-          Ей ти, защо ме убоде? Какво съм ти направило? – извикало изненадано.

-          Ами защото си обикновена патка, а не зайче. – отговорил високомерно бодилът.

-          Трябва да ми благодариш, че ти казах Истината. – добавил той.

Зачудило се на думите зайчето и си помислило „лош бодил”, а после се затичало за любовната си среща.

Изминало време и гората вече знаела за съществуването на новият обитател. Почти всеки бил убоден, одран и научил истината за себе си. Започнали животните да отбягват бодила. Не минавали покрай него, а той се извисявал сам и горд в своето величие.

Един ден в горичката навлязъл селянин, който водел магаренце със себе си. Животното било гладно и по пътя си хапвало каквото му хареса. Видяло тлъстия бодил и очите му грейнали от радост. Излапало го доволно, а после се оригнало щастливо.
 -      Толкова са хубави бодилите, а никой не ги обича. Ех, защо света не е покрит само с тях?! - помислило си замечтано.
И продължило да живее спокойно със своята Истина.

 

 

 

 

 

 

© Катя Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Веселка!🌹🌹🌹
  • Кратко и оригинално! Много ми хареса! Поздравления!
  • Благодаря ти, Миночка. Същото пожелавам и на теб!
  • Катя, отново се насладих на тази прекрасна приказка, има и красота и поука, всичко си е паснало добре,с удоволствие прочетох! Бъди все така вдъхновена!
  • Благодаря ти, Тони.
    А истината е многолика, защото всеки си живее със своята истина.
  • Хареса ми тази приказка, Катя. Бодилът е за да боде, магарето, за да го изяжда. А истината - не всеки я приема.
  • И аз мисля като теб, Ина. Бодилите не са за всеки.
  • Магарешкият бодил е много полезен. Не само за магаретата истината е свързана с резултата
  • Според бодила всичките сме патки. Бодилите нямат голямо въображение.
    Разбира се винаги си добре дошъл под каквато и да е форма.
  • Разбрах, магаре- обикновена патка.
    Моля, ти си пиши все така, а аз ще прелитам ревейки в коментарното поле.
  • Ви, не вярвам да си бодил, защото до сега можеше да ме убодеш жестоко поне 100 пъти.
    Благодаря ти.
  • Кате, как успя да ме накараш да се чувствам бодил и магаре едновременно.
    Чудесна приказка.
    Всъщност, май съм обикновена патка.
  • Благодаря ти, Наде. Да са живи и здрави магаренцата.
  • Правдива е твоята приказка, Кате.
  • Благодаря ви, Лина, Пешо и Пепи. Радвам се, че ви е харесала. Написана е по действителен случай за един лош бодил.
  • Поздравления!
  • Съвременна приказка,...не само за деца
  • Много ми хареса приказката.
Предложения
: ??:??