Случило се отдавна... Някога, когато Земята била още млада, необуздана и влюбена. Тя била така вдъхновена, че не можела да удържа енергиите си и измисляла постоянно нови идеи, които да изпробва, за да живее по-пълноценно. Устремът й бил толкова силен, че денят и нощта едва смогвали да разменят местата си и всеки следващ път откривали нещо ново около себе си.
По времето на младата Земя се родили безброй реки, изригнали огромни вулкани, сушата се разцепвала и между пукнатините й се въздигали нови върхове, океаните се вълнували и трошели с неукротимите си вълни скалите около себе си. Но Земята не се насищала и въображението й раждало нови сценарии.
Така минавали годините...
Господ гледал отгоре земното си творение и като виждал неукротимата й мощ, решил да спусне материал и частица от Своето вдъхновение и изпратил семената на растенията и зародиши на твари, животни и хора... Така населил Земята!
А тя обикаляла радостна своята орбита и отправяла знаци към Слънцето, за да привлече вниманиет ...