Имало едно време... в едно далечно, далечно кралство... през девет планини в десета, се родила една принцеса.
Малката принцеса растяла, растяла и се превърнала в най-усмихнатата принцеса на света. Всички искали да бъдат нейни приятели. Давала цялата си любов на света, но това не било достатъчно. Нещо липсвало. Въпреки веселото ù лице, тя се чувствала много, много, много сама..
Разказвали ù приказки за славни времена, за рицари в красиви доспехи, за вълшебни любовни истории... Тя вярвала в тях толкова истински... Искало ù се да открие своя принц и да живеят щастливо, както става в другите приказки... но за жалост тъкмо започвала да пише своята приказка, тъкмо срещала някоя жаба, която се опитвала с милиони целувки да превърне в принц, но уви! Тъкмо написвала началото и в миг всичко се изтривало и започвала историята отново, и отново, и отново. Накрая вече толкова се уморила от празни думички, толкова се уморила да хаби нови и нови тетрадки да записва историите си там, с едничката надежд ...