Съмна се. Утрото мързеливо прогледна над почти невидимото сред падащия сняг градче. Валеше като в приказките. На парцали. Над гората, над съседските покриви, над реката, над заспалите в градината цветя. Господин Робърт пръв се събуди. Протегна се. Прозя се. Помириса въздуха и доволно примлясна. После реши, че не е време за ставане. Но нали стомахът на кучетата не мисли или по-скоро мисли с първата дневна светлина, реши че е време стопаните да се поразмърдат. Надигна се. Завъртя космата муцуна към скритите под завивките. Спят. Две-три плахи стъпки. Ново завъртане. И страшен трясък. Две изплашени физиономии. И третата - неговата. Бурен смях и обидено кучешко скимтене. Олелия, топуркане, кучешки и човешки стъпки. И една ограбена коледна елха, която при падането си е омотала Господин Робърт от муцуна до опашка в гирлянди и лампички. И в курабийки, но против курабийките той няма нищо против. И докато стопаните се опитват оттук-оттам да позакрепят елхата една направо залепва за големия му ез ...